ШЕГИТЕ НИ

Милан Кундера „Шегата“, ИК „Колибри“, пр. Васил Самоковлиев, С., 2001 г.

„Шегата“ на Милан Кундера излиза през 1967 г. в Прага и тази книга заедно със сборника „Смешни любови“ (1963-1969) се оказват единствените творби на чешкия автор, издадени в родната му страна. По-късно той е принуден да емигрира във Франция и продължава да пише на френски език: „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Безсмъртие“ (1989), „Бавност“ (1995), „Самоличност“ (1996) и др.           Романът „Шегата“ е възприет от властта в Чехия като скандален и предопределя прокуждането на автора във Франция (1975). Студентът Лудвик изпраща картичка на своята твърде праволинейна приятелка Маркета, но текстът на нея ("Оптимизммът е опиум за човечеството! Да живее Троцки! Лудвик.") се възприема негативно от следящите всички и всичко партийни функционери. Тяхното поведение на измисляне на врагове, когато няма такива, довежда до изхвърлянето на Лудвик от университета и изпращането му в специална казарма за противници на партията. Чрез съдбата на Лудвик Милан Кундера концепира мотива за изолацията и самотата, който ще се превърне в структуриращ за цялото му творчество: "Да. Всички нишки бяха прекъснати. Скъсано беше със следването, с участието в движението, с работата, с отношенията ми с приятелите, скъсано беше с любовта и търсенето на любов, скъсан беше просто целият смислен ход на живота ми." (с. 69). Срещата с Луция не променя коренно битието на героя, тъй като любовта между двамата се окзва неосъществима. В "Шегата"  - за разлика от други романи на Кундера - героят е принуден да бъде самотен.           Друг проблем, който се поставя в „Шегата“ и се развива и в други произведения на Кундера е проблемът за невъзможната комуникация (например в "Непосилната лекота на битието" има дори глава, озаглавена "Неразбрани думи").  „Шегата“ на Лудвик е разбран погрешно и от Маркета и от "другарите", като една картичка се оказва достатъчна Лудвик Ян да остане неразбран и в казармата, и до края на романа. 14.08.2001 г.