|
Преди седмица
четох една рецензия на книгата във вестник "Култура", където Марин Бодаков
разкриваше някои тайни около излизането на "Модерност и холокост", като
например че с тази книга започва да излиза поредица от книги за холокоста,
а също и че ще има конференция на тази тема в Париж и там Зигмунт Бауман
ще чете доклад специално за спасяването на българските евреи и за Димитър
Пешев. Това обяснява и защо на български излиза точно тази книга, след
като още не са преведени много по-важни трудове на Бауман като "Liquid
Modernity" например. Впрочем Зигмунт Бауман би трябвало да е добре познат
на българския читател, тъй като "Глобализацията" и "Постмодерната етика"
още залежават по книжарниците, а "Живот във фрагменти" също го има на български
език по библиотеките.
В "Модерност
и холокост" (нап. 1989 г.) Бауман се опитва да очертае холокоста като един
глобален проблем, а не чисто еврейска история. Според него е опасно да
се принизява значението на холокоста до равнището на частна травма и драма
на един народ. Другото, от което се възмущава Бауман е, че "разискванията
за войната заместват анализите на причините". Бауман отбелязва моралното
безразличичие на обикновените германци, но бързо добавя, че "усилието да
се фокусира върху германността на престъплението като причината,
в която трябва да се дири обяснението на престъплението, е същевременно
упражнение по оневиняване на всички други и особено на всичко друго". Бауман
твърди, че посланието на холокоста е заглушено, остава нечуто и недоставено
и така мотивира настоящата си работа. "Опитът от холокоста съдържа съдбовна
информация за обществото, към което принадлежим".
Другото, което
ще се опитам да изясня в тази разширена анотация е защо заглавието е "Модерност
и холокост", а не обратното. Това самият Бауман пряко не разяснява, но
от изложението му става ясно че разглежда холокоста като част от модерността,
мисли го като дефект, а не продукт на модерността. "Холокостът като изпитание
на модерността" е заглавието на една от първите глави на книгата. Бауман
казва: "Модерната цивилизация не беше достатъчно условие за холокоста;
тя обаче беше негово необходимо условие. Без нея холокостът би бил
невъзможен. Именно рационалният свят на модерната цивилизация направи холокоста
възможен." (с. 36) Холокостът като събитие, което разкрива слабостите и
уязвимостта на човешката природа.
В книгата се
изясняват и някои детайли, свързани с убиването на евреите. Преди 6-7 години
бях на една лекция на Георги Каприев, където на въпрос дали е за или против
смъртното наказание, той изложи много интересна гледна точка. Постави на
фокус фигурата на този, който трябва да дръпне спусъка, да натисне копчето
на електрическия стол или да пусне отровата в инжекцията. Аргументира тезата
си против смъртното наказание с това, че то превръща човека, който извършва
формалния акт на изпълнение, в убиец. Според Бауман невидимостта на жертвите
при холокоста е била важен фактор убийствата да се извършват хладнокръвно
и от хора, които са сравнително "нормални". Става дума за т.нар. метод
за заличаване човешкия образ на жертвите.
Няма да се впускам
в повече подробности, тъй като рискувам да направя конспект на цялата книга.
"Модерност и холокост" на Зигмунт Бауман трябва да представлява интерес
за хора, които се занимават с история, социология, литературознание, философия,
религия. Също така ще е полезна (поне според мен) при разчитането на много
произведения от съвременни немски автори.
|