|
В днешно време
не е ясно кой точно чете Платон. Заглавието на книгата на Томас А. Слезак
"Да четем Платон" звучи приканващо, но и успокояващо: можем да четем
заедно Платон. В "Предговор към немското издание" се казва, че книгата
е насочена както към специалистите, така и към неспециалистите. И наистина
това е така. В двайсет и седем сравнително кратки глави се предлага един
пътеводител на Платоновия литературен свят. Първите две-три глави имат
за цел да приобщият и изкушат читателя-лаик към Платоновата вселена. Посочва
се, че Платон е авторът, който оказва най-силно влияние за събуждането
на философски интерес. Споменава се и Шлайермахер като първия, който създава
една херменевтика на диалозите. В трета глава, която е назована "Един пример
за индивидуална рецепция" се дава пример от диалога "Горгий". В него Каликъл
има една особено превратна представа за самия себе си. Той се идентифицира
със своите страсти и стремежи, той не знае и не иска да знае, че човекът
е нещо повече от желанията си. "Интелектуални качества сами по себе си
не са достатъчни, изисква се вътрешно родство между предмета и душата.
... Който не е готов да започне процес на вътрешно преобразование, той
няма и право да научи цялостното решение." (с. 17). Необходимо е било благоразположение
към партньора. Каликъл не може да се отнесе с благоразположение към партньора
и затова разговорът между Сократ и Каликъл престава да бъде истинска комуникация.
Платоновото убеждение - казва Томас А. Слезак - е, че истинското философстване
е възможно само между приятели и че философската аргументация може да протича
само под формата на "добронамерени опровержения". Следващата четвърта глава
("Възможности за погрешно поведение на читателя") продължава да насочва
"младия" читател към входовете на Платоновия литературен лабиринт. "Не
само отделните личности привнасят себе си в четенето, а и цели епохи. Това
може да доведе дотам неща, които са в текста да не бъдат видени или да
не им се обърне внимание от цели поколения, само защото не пасват на мисленето
на времето." (с. 21).
В следващите
части на книгата започват да се разкриват особеностите на Платоновите диалози,
тъй като неговите философски произведения представляват без изключение
диалози. Платон прибягва много често до мотива за потулването и за нарочното
прикриване на знание - обяснява Слезек. Коментират се и "спестените места"
у Платон. По нататък се цитира прочутото спестено място в "Държавата",
където Сократ изяснява на своя събеседник Главкон, че същността на благото
не трябва да бъде обяснена, защото "това е тема, излизаща извън рамките
на сегашния разговор".
Във всеки диалог
на Платон има герой, който недвусмислено поема воденето на разговора, а
името на водещия разговора най-често е "Сократ". Разговорът се провежда
на определено място и по определено време. Участниците са индивидуалности,
характеризирани живо, и с малки изключения са исторически личности.
Интересно е,
че Платон се прицелва най-напред в стоящите "извън", на които все още предстои
обръщането към философията. Въпросът дали Платоновият диалог говори с повече
гласове също занимава Слезек. Той припомня, че идеята, според която един
текст може да говори с няколко гласа не е била нещо ново по времето на
Платон. Слезак се занимава и с критиката на писмеността във "Федър". Според
Платон прицнипните недостатъци на писаното слово са следните: книгата говори
на всички; книгата казва винаги едно и също; книгата не може да се брани,
когато е унизена несправедливо, тя има винаги нужда от помощта на създателя
си.
"Платон предпоставя
повече, отколкото изговаря" - казва Томас А. Слезак. В диалога "Менон"
тръгвайки от един-единствен "спомен", знаещият може да търси всичко, защото
"някакво сродство свързва всички неща". Това е ролята на намеците и препратките,
които трябва да се запълнят със съдържание от читателя. Най-простата форма
на намек у Платон е напомнянето за това, което се има предвид, посредством
някакво загатване-цитат.
В последните
глави на книгата "Да четем Платон" Слезак се занимава с драматическата
техника на Платон. "Диалозите трябва да бъдат четени като драми: като пиеси
с цялостно действие и обмислено организиране на образите" - се заключава
накрая. Да четем Слезак.
|