След сборниците „Игра на магии“, „Другата смърт“, „Пътят към Сиракуза“, „Ниво за напреднали“, романа „Мисия „Лондон“, Алек Попов припомня за себе си с нов сборник - този път това са основно есетата му, които знаем от последната страница на сп. „ЛИК". Те излизат като книга, която ще се разпространява безплатно със септемврийския брой на сп. „ЛИК", което от една страна гарантира разпространението й сред широката публика, но пък (засега) не й позволява да се продава и в книжарниците. Емблематично е, че тази инициативата на сп. „ЛИК“ да „прикачва“ книга от български автор към всеки свой брой, започва тъкмо от Алек Попов. Той е автор, който винаги е имал вземане-даване със символите на масовата култура, често злободневен, актуален, но отнасящ се с ирония към действителността. Той е авторът, който написа разказ, посветен на идването на Жак Дерида в София („Идването на Дерида“), авторът, който написа пародия на разказа „По жицата“ на Йордан Йовков - „По кабела“, в момент в който хиляди гимназисти заучаваха теми за това произведение на Йовков, той е авторът, който първи се реши да осмее българската дипломация в чужбина, използвайки и своите преживявания и наблюдения от пребиваването си като дипломат в Лондон - романа „Мисия „Лондон“.
Есетата в сборника „Спътник на радикалния мислител“ са писани в продължение на седем години по време на Прехода в България - време, в което поводи лесно се намират, но толкова по-важно е майсторството и интелигентността при писането на такива текстове, за да могат те да не потънат в словесния порой от злободневни текстове, които излизат в различните вестници. Един от начините за това, е вплитането на проблеми на езика и литературата в теми от масовата култура. Такова е есето „Бритни, Чомски и аз" - пример за много добро и в същото време много представително за автора есе. То започва от едно неосъщественото гостуване на Бритни Спиърс в България, предпочела Будапеща пред София. В есето е приложен подход, взаимстван от някои от фейлетоните на Христо Ботев - то е изградено върху съновидения на главния герой, който възпроизвежда свои срещи с Бритни Спиърс. Човек може доста да се посмее докато чете как главният герой и Бритни Спиърс се разхождат из софийски квартал и водят сериозен разговор за присъединяването към Европейския съюз, а когато ги нападат бандити, тя се трансформира на Майкъл Джексън и така се спасяват... Но в един момент Бритни признава, че родителите й са източноевропейци и започва да говори не на английски, а на някакъв непознат източно-европейски език. След събуждането си героят търси отговор на загадката, но вместо до Делфийския оракул, както е в древността, се допитва до Мрежата. За да разшифрова езика на Бритни, му се налага да прибягва дори до теории на известния лингвист Чомски... Ето как поп певица, учен лингвист и български писател постмодерно се оказват в един текст, в една история, без да си пречат. По подобен начин в други есета се появяват баба Илийца, кучето Лайка, призракът на Мари Селест, котката на Шрьодингер и др.
Някои от есетата в книгата са по-сериозни и биха могли да предизвикат и дискусия, стига да има кой да я подхване. Такова е есето „Ритуалните убийства на езика“, където Алек Попов тръгва от една фраза на Александър Кьосев в неговия „Нерадикален манифест", за да разсъждава за българските автори, които пишат на английски език, за да могат да ги четат повече хора. „Но както свидетелства опитът, фактът, че започваш да редиш думички на голям език, само по себе си не те прави голям писател. Дори не е гаранция за комерсиален успех.“. Излизането от езика не може да бъде радикален жест, според Алек Попов, защото „замяната на един слаб авторитет с друг, по-могъщ обаче само задълбочава субординацията спрямо патриаршеската институция, а заедно с това и риска никога да не пораснеш и на свой ред да станеш патриарх“. Интересна теза и повод за размисъл за мнозина.
Главен герой в „Спътник на радикалния мислител" е Писателят. В продължение на повече от 40 есета той предлага своята интересна и оригинална гледна точка и въвлича читателя в най-невероятни приключения на езика и литературата. Сега е моментът да го последвате. После ще бъде късно (защото книгата ще се разпространява само с брой 9 на сп. „ЛИК").
---
*Вариант на текста е публикуван в кн. 6 на сп. „Книгите днес“.
|