Точно на 14 май 2005 г., събота, в музея "Иван Вазов" в София неговата управителка поетесата Мирела Иванова беше организирала малко поетическо четене. На него трябваше да четат много съвременни български поети от най-младото поколение, а също така да свири група "Гологан". Така и стана. В двора на музея се получи едно от най-хубавите четения на поезия, на които някога съм бил. Но както често се случва с хубавите неща, те се опират и до голяма степен на импровизация, а сценарият често е неизвестен и за самите участници. Предчувствайки хубавата вечер аз дойдох по-рано и си поръчах бира "Амстел". Постепенно започнаха да пристигат самите участници. Дойде и поетът Димитър Кенаров, а аз го посрещнах с приятелския укор защо му е да превежда тези глупости - както аз ги нарекох тогава - на Елизабет Бишъп и му посочих новия брой на "КапиталЛайт", в който бяха излезли "Гигантска жаба", "Заблуден рак" и "Гигантски охлюв". Той не се изненада от моята реакция и спомена, че не съм единственият, който не харесва Елизабет Бишъп. Изненада се обаче малко по-късно, когато по време на рецитала на поезия, Мирела Иванова го покани да прочете свои стихотворения. Явно не знаеше, че е включен в програмата, а и не беше очаквал. Не си носеше свои стихотворения, не знаеше и наизуст. Тогава влезе в употреба току-що закупеното от мен списание и той прочете от него част от публикуваните там неща на Елизабет Бишъп.
Започнах тази рецензия през образа на преводача на книгата напълно съзнателно. Не само защото при превода на поезия е много по-важно кой я превежда. Но е и важно той да живее с тази поезия. До такава степен, че дори да започне да се влияе от нея. "Всъщност няма какво да се лъжем. Истината е, че реших да превеждам Елизабет Бишъп, защото усещам стихотворенията й като част от моята лична история и георграфия, все едно - дано не прозвучи нескромно - все едно са писани специално за мен." - пише Димитър Кенаров в "Послеслова" към книгата.
Прочетох внимателно четири пъти книгата на Елизабет Бишъп "Крузо в Англия" преди да се реша да пиша за нея. И в крайна сметка реших, че засега няма да пиша. Няма такава рецензия. Забравете.
Все пак ще си довърша мисълта. Както разбрахте, бях чел и преди излизането на книгата отделни преведени стихотворения в "Литературен вестник", "КапиталЛайт", в "Литературен клуб" също излязоха четири стихотворения. Знам, че Елизабет Бишъп е превеждана и в антологии на американската поезия още през 80-те години. Но когато видях прекрасно оформената книга, издадена от "Стигмати", си казах, че отдавна не бях се докосвал до книжно тяло, което така добре да съответства на съдържанието и да те привлича да четеш, забравяйки, че държиш книга и че трябва да разлистваш страниците.
Ще започна разходката от стихотворението "В чакалнята". В него сюжетът е съвсем прост - докато стои в чакалнята на зъболекаря героинята, която е малко момиче Елизабет, три дни преди да стане не седем, се натъква на брой на списание "Нашънъл Джиографик" и започва да чете и да разглежда снимките:
"Прочетох всичко на един дъх.
Срам ме беше да спра.
После погледнах корицата,
жълтите полета, датата." (с. 87)
Викът на леля й от зъболекарския кабинет причинява неочаквани усещания на малката Елизабет и я кара да преосмисли своето съществуване.
Така започва нейното пътуване - нейните пътешествия са непредвидими, мъчителни, но и интересни, а през нейния поглед - понякога весели. Защото всеки детайл има значение и за него се търси подходящата дума, подходящата метафора, изгражда се образ, който те кара да се връщаш отново и отново на същото стихотворение. И понеже е леко за четене, а на моменти има и малко хумор, четенето ти доставя и удоволствие.
В поезията на Елизабет Бишъп има много география, много животни. Има карта, по която да се ориентираш; паметник, в който да потънеш; петли, които да те събудят; риба, която да уловиш, и след това да пуснеш на свобода; "над 2000 илюстрации и пълен азбучник"; залив, в който да се скриеш на рождения си ден; рибарски складове, край които да воайорстваш; бензиностанция, за да заредиш; гигантски охлюв, за да си мислиш за дъжда… И канап за хвърчило, дори ако няма хвърчило.
25.07.2006
|