София, 24 март 1895 г.

         Д р а г и   Ф и л и п о в,

         Делото на х. Иван х. Вълчев и Томо Лозанов с х. Георги х. Йончев за изкупувание мястото [за] 3500 лева - се отложи за „разнообразие“. Ще се викат в София свидетелите Тодор Кожухаров и Мехмед Али Балъкчи да кажат: „че пред тях х. Иван х. Вълчов казал, че той няма да строи, но завел съвместно с Том Лозанов иск само да спечели и вземе мястото на другия истец и че разноските бил теглил Томо Лозанов“. Дивотия! Нека нашия клиент представи от своя страна някои докозателства, че ще строи. Както и да е, вярвам, че делото ще се спечели.
         В днешния брой на „Знаме“ ще се появи подлистник „Малко сравнение“; ако обичате, препечайтайте го в „Народен лист“.
         Поздрави Найча и целия редакционен комитет

         Т в о й   А л е к о

София, 7 февруари 1896 г.

         Д р а г и   Ф и л и п о в,

         Да забърка человек пусулата при такова бързо стечение на неочаквани обстоятелства е нещо твърде естествено. Даже в. „Мир“, орган на правителството, което ще иска да се смята като автор на всички тия „победи“, - даже този вестник призна с едно антрефиле, че е забъркал пусулата и „се отказва да дава обяснения на тъй неочаквано и бързо нахлуващите събития, които ще отбелязва само в хронологически ред.“ Но от твоето последно писмо виждам, че и вий, видинските приятели, не по-малко сте изгубили пусулата. Против телеграмата ви до Кутузова не мога да имам нищо, тя, очевидно, не е изблик на неудържим възторг, а е просто гръмоотвод против стрелите на нашите вътрешни противници, в унисон с които, за съжаление, пеят и руските вестници, и съвместно очакват да ни видят в лагера на руските врагове. Радвам се, че телеграмата на Белинова е поръсила с малко студена водица победния ви жар.
         Че настъпилите бързи обстоятелства поставиха последните броеве на „Знаме“ в едно неловко положение, - това и ний съзнаваме, но това не можеше да се избегне, защото не само ний, но нито един българин не можеше да очаква, че царят ще презре паметта на баща си и след като стъпи върху труповете на Панова, Узунова, Миларова и стотина избити, изтезавани, разорени, хиляди борци в негово име, след като отритне с презрение емигрантите мъченици по нейно желание - ще подаде ръка на „Узурпатора“, „ставленник Австрии“, „незаконно выбраны“ принц Кобург; никой не можеше да очаква, че из улиците на София ще тръгна руски кореспонденти да агитират и възхваляват княза. „А какой милый человек ваш княз, прелесть и умница какой. Жаль что мы раньше етого не знали. Вы виноваты, ну... ничего, цар вам   п р о с т и л!“
         Простил!... Боже мой, изказана ли е някой път по-голяма подигравка с един народ. Вас биха, затваряха, клаха, бесиха през князуванието на Фердинанда, но... ничего, я вам прощаю и в знак своего благоволения дарю ваш престол принцу Кобургскому. Благодарим покорно за таквоз   б л а г о в о л е н и е...
         След десетгодишна борба, когато почти виждахме началото на края, когато Россия взе такова явно надмощие в решаванието на общите политически въпроси, когато тронът на Фердинанда беше се вече окончателно разклатил и оставаше само едно последно текме, за да не остане ни прах от него, - в такъв един момент ритват с презрение българския народ, плюят на неговите чувства, обръщат гръб на всички приятели на Россия и подават ръка на сподвижниците на Австрия. Днес Рачо Петров, Андреев, Драндаревски, Мечконев са „милые люди“, а на емигрантите казват, че техният въпрос е „внутренный болгарский вопрос“; днес Д. Марков пее „Рускийя цар е на земята най-велик, над всички пръв“, когато вчера бесеше най-добрите българи, като „пратеници на руския сатрап“; а пък дядо Цанков е вече „устарелы в интригах старикашка“...
         При такива обстоятелства, любезни господа, всякой ще забърка пусулата. И да е само това... Ами знаете ли вий какъв окончателен удар получи македонското дело?
         Но няма какво да се прави. Притиснати от север, от запад и от юг, ний ще бъдем принудени да се помирим с положението, да напуснем временно със стиснато сърце нашите широки национални задачи и да се ограничим с вътрешните въпроси на нашето бедно княжество, като оставим настрана княжеския въпрос. Не ще съмнение, че княза ще играе ролята на русофил, а ще се старае да управлява с русофобски елементи.
         Руските вестници, трябва да признаем, считат г. Каравелова за единствен човек, който може да сгрупира и поведе в борба една силна демократическа партия. А после за борба - слава богу - широко.
         Тук му е мястото да се пообясним малко по повод на вашето бленувание за някакво си съединение с цанковистите. За кои цанковисти говорите, ваша милост? Само двама цанковисти има в България и те са Стефанаки Савов и Дамян Ц. Вълчев. Да не ви е думата за Трайка Трайкович, този извеян шантанен герой, който компрометира името на Цанкова, като се представлява за пръв негов привърженик, а от задните врати на Двореца предава всичките разговори, чути в къщата му (тъй поне се говори). За Станчева ли ви е думата, който два дни преди да се поклони на княза, оплакваше се наляво и надясно, че бактисал вече от борчове и днес запрещава всякому да каже лоша дума за Фердинанда. За Данева и Балабанова ли сте заплакали, които държаха такова недостолепно поведение в Събранието, като се мятаха от един бряг на други. За Людсканова ли милеете, който е седнал на врата на дяда си и го тласка към Двореца. Не вярвам да ви е думата за Белизар Яковов, Янко Ковачев, Буботинов и подобните там идиоти.
         Що се касае до самия дядо Цанков, всички са на мнение, че той трябва да снеме вече от плещите си доспехите на държавен мъж, защото с неговите зевзеклици и масали пред българи и иностранци няма много да помогне на отечеството си, както не помага и с това, като втълпява в главите на и без туй невежествените по нашите работи руски кореспонденти, че България била страдаяла вследствие на съединението си с Източна Румелия... Много патриотичен разговор с чужденци, както виждате!
         Както и да е, Россия със своята прибързана постъпка без съмнение претърпява значителна морална загуба и занапред ще има да се надява да намери слепи оръдия в България. Не са руските агенства и консулства, от които честните българи занапред ще черпят надежди и мощ, а е българският народ и добре разбраните негови интереси. Във всякой случай ний пак ще бъдем с русите добре, като вярваме, че при тяхното влияние няма да се повтори режимът, който изтърпяхме под австрийското влияние, при всичко, че началото на руското влияние не е твърде розово (10 000 000 извънреден кредит на Рача Петрова, грозния закон за печата и пр.).
         Голубчик Филипов, не се поддавай твърде много на телешки възторг, защото, ако има някой да е спечелил в дадения случай, то е лично Фердинанд, а чрез него и Австрия. Но ето каква е работата: ний можем да се възползуваме от временното увлечение, за да не дадем възможност на остатъците от стамболистката сволоч да изпъкне начело с русофилска мантия, трябва да се извадят наяве всичките мерзки дела на довчерашните русофоби, а смажат ли се веднъж по-видните от тях - било военни, било граждани - почвата за възтържествуванието на либерално-демократическите начала се разчиства. Даже и самото днешно правителство, аз мисля, може несъзнателно да ни помага в туй направление.
         Ще прибавя още, че при всичкото зъбение на Европа, на Россия и Турция, македонското дело у нас няма да заспи; ний ще следваме организаторската деятелност и ще се стараем да бъдем едно плашило както за Турция, тъй и за европейския мир, защото само по този начин ще можем да очакваме поне отчасти за приложение на обещаните реформи.
         Блазе ви, че получавате много руски вестници, не ще срещнете вий в тях това, което всички бяхме в правото си да очакваме след едно желано померение. Но... не бързайте, бъдете по-хладнокръвни. Аз се надявам, че скоро ще настъпи отрезвяване от туй упоение и тогава по-ясно ще се очертае нашата задача.
         Поздрави Найча Златанова, Витанова, Панова, Балева и другите приятели. Здравей!

         А л е к о   К о н с т а н т и н о в

София, 5 март 1896 г.

         Д р а г и   А л е к с е й,

         Делото на наследниците капитан Чолакови нито се спечели, нито се загуби: отмени се решението и се уничтожи цялото производство, като неправилно заведено.
         А пък колко сладко беше, боже мой, твоето писъмце от 26 февруари: „Ако се спечели делото, веднага върви в Банката, та изтегли парите“. Ти се са̀каат па̀рите? Колко още ще се потите вий догдето вземете пари. У противната страна има някакви документчета за някаква зестра на Ефросина Чолакова и други подобни дреболии. Както и да е, за мене като идеален мечтател малко разлика има между действителни и въображаеми наслаждения и за два-три дена плувах във фантастически мечти за употреблението, което ще направя от хонорарът по това дело.
         Я прегледайте тефтерите си, няма ли някои недобори за моя сметка? Припомням си за Махмуд Враняли, който все ще ми изпраща обещаните 100 лева.
         Преди няколко дни тук стана едно малко събрание от представителите на трите либерални фракции (Цанк[ов], Карав[елов] и Радос[лавов]) и се дойде до заключение, че сливанието им е необходимо. Една комисия от трима души в неделя следобед ходи у тримата шефове и те се произнесоха в полза на същото мнение. Какво ще стане по-нататък - ще ви пиша. Тук върлуват шайки. Заканват се да убият г. Каравелова, Ризова, Ляпчева, мене и някои други. Защо не най-сетне: с Россия сме добре, князът признат, за вътрешното уреждание на държавата не остава освен да се почне биеньето и избиваньето на опозицията.
         Поклон на Найча

         Здравей
         А л е к о   К о н с т а н т и н о в

София, 16 март 1896 г.

         Д р а г и   Ф и л и п о в,

         Кажи на Найча, че много жестоко постъпва, като не отговаря на моите отчаяни писма и телеграми. Пращам му един мой стар подлистник да го прочете и да ми го върне, защото аз ги съхранявам за спомен. Аз се догаждам коя е причината на неговото неразположение към мене: защото едно време забравих да отида в Окръжния съд да направя една справка по едно дело на Катинка и сетне загубих писмото с нумера на делото и делата. Но Найчо ми отмъсти, като ме подигра в едно писмо: „Горкия Алеко, той бил болен, горкичкия, а пък ний го тревожим с разни дела...“
         Ний сме квит. Па най-сетне не заслужавам ли едно снизхождение поне за туй удоволствие, което ви доставям с моите башибозушки фейлетони.
         А бе Алекси, ти ми пееш една много съвременна песен: „върви в банката и поискай парите малко сербез, за да не дадеш повод да помислят, че си слаб в основанията на претенциите.“ Туй трябва да е Вагнеровска музика, с която аз още не съм запознат. Музикалният термин „сербез“ по всяка вероятност съответствува на италианското fortissimo и трябва педаля да се натиска. Оригинална музика!
         Днес заминувам да странствам по Чепинско (Родопите) и ще се върна във вторник вечер. Г. Каравелов ще замине за Русчук да прекара празниците.
         Слава Богу, че се намират добри християни да ме разхождат. Страшно ми омръзва градския живот, особено когато остана без тютюн.

         Поклон на Найча

         Здравей
         А л е к о   К о н с т а н т и н о в

София, 9 септември 1896 г.

         А л е к с е й,

         „Партия и организация няма. В името на какво и каква партия ще се явиш на изборите“ - казваш ти в последното си писмо. От няколко години насам и до днес ти имаше право и то не съвсем, да кажеш горните думи, но знай, че те от днес нататък, ако повториш тия думи, те ще паднат върху тебе и твоите приятели... В София отдавна се съзнаваше необходимостта за една организация не в името на смъртна личност, а в името на безсмъртна идея. Ти знаеш моята сладка мечта за организуванието на тъй необходимата, тъй съвременната и тъй съответствующата с духът на нашия народ демократическа партия. Е добре, нека се поздравим взаимно: тази партия вече съществува. Нейният шеф е човекът, комуто най-малко може да се оспори правото да се нарече демократ, истинският борец за идеите и за тържеството на конституционните принципи, мощният дух на когото ценят и чувствуват повече неговите врагове, отколкото приятелите му. Госп. Каравелов е председател на централното бюро на Демократическата партия, Белинов и Хр. Филипов са подпредседатели, Славейков, Калинков и К. Арсениев - членове и Ил. Георгов - секретар. - Като оставиш настрана своите лични възгледи и впечатления, вгледай се в тие лица и неволно ще признаеш, че поне повечето от тях представляват една група от най-честни и доблестни борци на демократическите начала. Няма между тях царедворци, любоугодници, пълзящи, жестокосърдни, надменни и жадни за злато. Програмата на партията, подписана от членовете на Централното бюро, ще се появи напечатана в нашето славно „Знаме - орган на Демократическата партия“, издаванието на който ще почне към края на този месец. При днешния упадък на духовете и при туй колебание и разнебитеност на партиите, при онуй отсъствие на ръководящи идеи и политически идиали, - имаме вяра, че нашето „Знаме“ ще бъде посрещнато с голямо съчувствие; толкова повече, че ще бъде като страж за спазванието и ненарушаванието демократическите начала на нашата конституция, тъй безбожно тъпкана в течение на толкова години. Появяванието на такъв орган е необходимо именно сега, когато циркулират вече слухове, че консерваторите пак се готвят да направят опит да вложат властта в ръцете на князът. Консерваторите в течение на 15 години с едно постоянство, достойно за по-добра участ, крачка по крачка достигаха до адският си план: жестоко отмъстиха за позорното си поражение след 81 година; разкъсаха либералната партия, подиграха се с либерализма, превърнаха на смях самото име на българската конституция. И ти, Алексей, признай се, че отдавна време не си вземал в ръката тази хубава конституция и не си се освежавал от нейните чудесни начала. Вземи, о, Алексей, вземи си за обичай по-често да обновяваш твоят дух с почитанието на Конституцията, чети и мисли, и мечтай, и бори се за нейното действително приложение в нашият политически и обществен живот; чети и сравнявай божествените й демократически принципи с подлата действителност; чети и ще се убедиш, че всичките лоши страни на вътрешното ни управление се дължат именно на отклонението ни от основният закон; чети, вгледай се и ще признаеш, че са имали право ония, които в началото на политическият ни живот указваха на конституцията като на святиня... Колко е опошлена сега борбата!... А идеали трябват, Алексей, те не са празна дума, както мисли жадната за облаги сволоч.
         Аз зная твоето болно място: теб те интересува, без съмнение, защо аджеба не стане едно споразумение с тъй наречените цанковисти. На този въпрос аз ти отговарих преди няколко месеца и днес, за крайно съжаление, с още по-силно убеждение ти повтарям, че това е решително невъзможно. Няколко опита от наша страна, опити правени с всичка[та] искреност за братско споразумение, ни убедиха в горчивата истина, че дервишите около остарелия Цанков са се превърнали в една наемна орда, която триста пъти по-скоро ще иде под аренда на Стоилова, отколкото да влезе в явна борба за тържеството на каквато и да е политическа програма. А Стоилов си знае цената - той не ги обикаля, те му се подлагат; той не знае, че щом неговият план изиска тяхната помощ - те му са в ръката, всичката им цена е - два министерски кокала. Lasciate speranza...
         С князът се помиряваме.
         Ребята! Развийте демократическото знаме и подкрепете ни в благородната борба.
         Каква почва за организация представлява вашият Видин. Като военна крепост той е славен, от вас зависи да го прославите и като крепост на българският демократически дух.
         Поклон на приятелите.

         
         Т в о й   А л е к о

Неофициален отдел

         „Днес ти телеграфирах да приготвиш и подадеш частна касц. жалба...“ Вреш, не си ми телеграфирал. Никаква телеграма не съм получавал. Тази вечер само получих телеграма, с която ме питаш дали съм подал жалбата. Да ти отговоря ли? - Да има да земаш. Ти, толкова редовен човек, през последните дни на два пъти ми отрови кръвта. Първо с Делепченското дело и сега с тази частна жалба: в неделя преди обед получавам писмото с пълномощното. Какво да правя в неделя? Слава богу, че днес нямах градско дело. Още от 8 часа отивам в Апелацията, дадох заявление за препис от определението, взех си бележки от делото - стана 10 часа, а трябваше в 9 часа да ида в заседание на училищното настоятелство. Помолих да ме освободят. Прегледах си в Град. съвет текущата работа - стана обед. В 2 часа отивам пак в Апелацията, допълвам си бележките, отивам в Гр. съвет за разни стари закони от 79 и 80 год. и с този багаж връщам се дома и от 4 тъкмо до 8 часа си вадих очите да пиша и преписвам тази проклета частна касационна жалба. Преписът от определението ще ми дадат утре, утре ще внеса и касационният депозит, утре имам и едно градско дело и утре, според твойте думи, изтича срокът за подавание на жалбата. Дръж се! И представи си, голубчик мой, днес чак в 7 часа след пладне се сетих, че тая заран трябваше да се явя в Апелацията да защищавам една бедна жена. Забравих! А колко ме моли, бедната! И все ти си виноват. А бе хей, човече, нали ме знаеш колко съм припрян, защо не ме уведомяваш по-рано за работите, нали знаеш, че аз не мога да върша работи през куп за грош, защо ме караш да се късам? Аз съм ви толкова задължен на теб и на Найча, щото нищо не мога да ви откажа и за това именно ми е страшно мъчно като мисля, че не ще бъда някога в състояние да ви услужа както трябва. Ами ако бях имал случайно днес и утре дела, какво щеше да стане? Утрешното ми дело е малко, вярвам ще го свърша по-рано и ще успея да внеса касационния депозит. За пръв път ми се пада случай да внисам касационен депозит - чорт его знает ето делают.
         Сударь мой, извольте немедленно внести мне по нижеследующему счету:

         За препис на определението: 3 л. 40 ст.
         За касц. жалба 5 л.
         За препис 1 л.
         За връчвание 1 л.
         Касац. депозит 20 л.
         За тровение на кръвта 1000 л.
         И того: 1030 л. 40 ст.

         P. S. Онзи ден поднесох моето учено съченение върху „Правото за помилвание“ на Деканът на Юридич. факултет. Съветът на Висшето училище ще се произнесе в началото на идущия месец и ако е рекъл господ твоят покорен слуга в края на октомври ще отпътува за Париж, за да се върне след една или две години като професор по углавното право. Ето защо моя милост не фигурира между членовете на централното бюро на Демократическата партия, на която аз и без туй ще бъда верен служител.

върни се | съдържание | продължи