Д р а г и   Б и с м а р к,

         Онзи ден ти телеграфирах да те поздравя с 80-годишнината, но с една кратка телеграма мога ли аз да изразя чувствата, които вълнуват душата ми, като гледам тази жестока разлика между германския народ и българския в отдавание почести на своите велики патриоти. Ти и само ти си в състояние да проникнеш в душата ми и да видиш тая бездна от страдания, които разкъсват гърдите ми. Аз сещам едно сродство между нашите души. Не току-тъй съм бил винаги твой почитател и адмиратор и съм следил с внимание и възторг живота и делата ти. Не току-тъй цяла Европа ме наричаше български Бисмарк. Разликата е тази, че твоя милост беше железен канцлер, а аз железен регент и президент-министър. Кое е по-високо положение, оставам на теб да се произнесеш, моята скромност ми налага мълчание; но имай пред вид, че ти си вече 80-годишен, а пък аз имам само половината от твоите години. Ти си един от редките исторически деятели, които са имали щастието да доживеят да видят осъществено и закрепено делото, на което са посветили живота си. Колко са такива деятели? Аз и ти! Други има ли? Наполеон малко прилича на нас, но той хептен я оцапа накрая. Теб те славят затуй, защото си бил с желязна ръка, но като бъде работата за желязна ръка, кажи си привичката, бай Бисмарк, можеш ли в туй отношение да се сравниш с мене? Хайде да прочетем колко души си обесил ти, колко аз. Колко души си разорил ти, колко - аз. Колко души си изтезавал ти, колко - аз. Колко жени си изнасилвал ти, колко - аз. Колко пари си награбил ти, колко - аз. Ти с мене ли ще се сравняваш бе? А бе, че аз съм в състояние баща си с кремък да одера, ти какво ме мислиш? Но българският народ - народ ли е! Теб те слави сега цяла Германия - блазе ти; а пък аз съм се затворил в къщи, не мога да си покажа носа на улицата. И защо, питам те? Че аз, санким, по-малко ли съм заслужил от тебе? Германската царствующа фамилия дължи на тебе само част от императорския си титул, а не своята корона. А какво става у нас? То е отвратително. Челякът, който имаше в ръцете си съдбините на българския народ в един най-критически момент, който имаше възможност да даде българската корона на този или онзи княз и който можеше да не я даде на настоящия ни господар, този челяк вместо награда и почести, по-големи от тия, които сега ти прави Германия, е изложен на преследования като най-опасен злодей и последен престъпник! Каква разлика между третирането на германския и българския патриот! Ето вече XIX век изтича, кога ще успеят тия хора да ми отдадат заслужените почести - не разбирам! Сега друг е въпросът, ако провидението е предназначило тебе, драги Бисмарк, да бъдеш единствен великан на настоящия век, а пък аз да въплощавам величието на XX век, - това е друг въпрос и аз - между нас да остане - нямам в същност нищо против това.
         Федералният съвет на германската държава, като те е поздравил в най-горещи изражения, счел е за гордост да ти изкаже, че продължава и ще продължава да следва означения от теб път. У нас правителството, ако и да признава, че създаденият от мене режим е спасителният и че ще следва моя път, вместо да ме възхвалява, вместо да ме боготвори - рядко пропуща ден да ми не нанесе някоя тежка обида, като че ли аз съм направил най-голямото зло за своето отечество... Аз и зло! Де-де!... Впрочем нека се утешаваме, бай Бисмарк, таквази е участта на всички праведници!...
         Боже милосердни! Три дена, само три дена ми дай властта в ръцете, ако не направя даррмадан цяла България, да не съм Стамболов.
         Приеми, драги Бисмарк, сърдечни поздравления на твоя почитател и адмиратор

         С т а м б о л о в

         Б а й   С т е ф а н е,

         Получих ти писмото. Най-учтиво благодаря за приятелските благопожелания. Поздрави Свирча¹. Панайот² как е? Държи ли му още кръстът? Мен ме хептен не бива.

         Т в о й   Б и с м а р к

---

Бележки:

^* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. I, бр. 59 от 25.03.1895 г. Писан е по повод статията „Малко сравнение“, отпечатана в стамболовския вестник „Свобода“, г. X, 1895, бр. 1623. В тази статия се изтъкват заслугите на Стефан Стамболов, когото авторът сравнява с Бисмарк. Фейлетонът е писан след падането на Стамболов от власт. [горе]
¹ „Свирчо“ е Димитър Петков (1858-1907), виден деец на Стамболовистката партия и неин водач след убийството на Стамболов. През 1887-1893 г. е кмет на София. В началото на 1895 г. той е бил поканен от правителството да даде сметка за имуществото си, което бил спечелил като кмет на София и министър на обществените сгради. Прозвището си Свирчо е спечелил като редактор на в. „Свирка, лист за подсвиркване и подгавряне“. Редактирал е либералните вестници „Независимост“, „Свобода“, „Нов свят“ и др. [горе]
² „Панайот“ е Панайот Славков, аптекар от Търново, стамболовист, председател на Народното събрание и министър на търговията в кабинета на Стамболов. [горе]

върни се | съдържание | продължи