Да ме ритне турчин с кован ботуш - нейсе-не, ами то цигани със съдран цървул!...
Господин редакторе,
Един приятел, пристигнал от Румъния, успял да се снабди с някои документи по окупацията на България от румънските войски. Мисля, че ще изпълним един патриотически дълг към българския народ, ако дадем гласност на тия във висша степен важни и сериозни документи. Нашата участ, която ще се убедите от нижеследующето, е вече решена: Finis Bulgaiae!...
Нека всякой българин бяга, гдето му видят очите.
Ето документите в български превод:
Мобилизация на окупационния корпус
К о н ф и д е н ц и а л н а т е л е г р а м а д о Г л а в н о т о и н т е н д а н т с к о у п р а в л е н и е. Разпоредихме се да се запрети изнасянето на пуйки и пуйчи пера из границите на Велика Румъния, защото перата са нужни за екипирванието на един корпус храбри к у р к а н и, предназначени да окупира и въведе европейски ред в дивата България. Съберете, по реквизиционен начин, петстотин кола сено и слама и вържете всякой войник на десния крак по едно снопче сено и на левия -
снопче слама, за да могат да разпознават кой е десният и кой е левият им крак, защото - за срам на римското ни произхождение - нашите храбри к у р к а н и, а също и д о р о б а н ц и т е и до ден днешен не могат да усвояват тази премъдрост. Аз не мога да разбера защо нашите храбри войници изглеждат винаги като разпасани; погрижете се бе, джанъм, да им купите по-солидни пояси, за да не им падат гащите. Срамота! Колкото за мамалигата - недейте се грижи, защото в България има много папушиой, особено ако почнем окупирванието от Видин и надолу към Рахово. Днес дадох заповед на всичките военни капелмайстери да съчиняват нови маршове
за предстоящите ни победи. „Л е л я к у с к у р т е й к а в е р д и“ ще се изхвърли вече из репертоара, защото почва да остарява и не е достатъчно войнствена песен. Тодорѝка е назначен за капелмайстор на първия окупационен полк.
Д и с п о з и ц и я т а
Окупационните действия не ще могат да се наченат по-рано от замръзванието на Дунава. Наистина, ний имаме силна флота, но Дунавът е тесен, па българите са диви, па и круповските топове не се шегуват, та... по-добре флотата ни да се прибере към Кюстенджа. Видинската крепост ще я оставим настрана. Дявол ги знае тези диваци: току виж, че изпъкнал пак някой Узунов и иди търси после де е бил град Калафат. Видин сам ще се предаде от страх, па и освен това в целия окръг едва ли има един чист българин, всички са румъни. Благоразумието и тактиката ни диктува и с Русчук да не се шегуваме много-много:
как се е случила тази проклета Левент-табия тамам срещу нашето Гюргево... Затова се установихме на следующата диспозиция: двайсет батальона к у р к а н и, украсени с внушающи ужас пуйчи пера, ще преминат Дунава по леда, срещу Рахово. Разбира се, че ще се вземат всевъзможни мерки, да не би да се издавят нашите власи накрая... Една част от тая армия ще остане в Рахово, да краде царевица и кокошки; другата част ще се отправи към Плевен, да заеме редута Гривица. Туй, второто движение, ще се държи в най-строга тайна, да не би да дойде до ушите на Осман паша: „Истина ли е, че румъните превзели Плевен?“ - той отговорил: „Когато вратата е отворена, всяка свиня може да си пъхне зурлата“...
Третата част от окупационния корпус ще се отправи по ломското шосе за София. Всичките ханчета по това шосе се съдържат от власи-цинцари и нашата несъкрушима армия ще марширува с развети знамена, като по бреговете на славната Дъмбавица. За да се избегне всяко сражение пред София (Al drakului bulgari! Кой знае какво може да се случи...), ще се пратят в авангард стотина девици с къси фусти. Дивите българи ще се заплеснат по девиците, а в това време нашата храбра армия ще се вмъкне през Курубаглар в София - и туй-то! Всичкото това движение е толкова съобразно с военната наука, щото генералният щаб не е нито мислил за друга евентуална диспозиция: например, какво трябва да се прави, ако диваците,
вместо да се заплеснат в fetele nòstre celle frumòse, вземат, че ги разместят из подобающите заведения, а сами се укрепят в грандиозните естествени позиции, които окръжават омразната им столица... (Lasa, frate, nu spune!). Но надяваме се, че това няма да се случи: кои ли чужденци не са омайвани от нашите хубавици, та и тези диваци да не се прехласнат...
От София остава само да протегнем ръка на нашите братя румъни в Македония. Султанът не се сеща даже отгде ще дойде ударът.
Вторият окупационен корпус ще настъпи през Добруджа. От Араб-табия хоп - в Силистра; от Силистра хоп - в Шумен; от Кюстенджа хоп - във Варна и свърщено! Русите не можаха да превземат с бой тия места, но те с нас ли ще се сравняват?
Останалата част от България, разбира се, ще се предаде сама. Нам ще благоприятствува най-главно страхът, който сме вселили в сърцата на българите. Като им поменеш само к у р к а н или д о р о б а н ц, космите им настръхват. Наплашили се! Ce spui, frate, armata nostra!... То една паника, то един страх юдейски ще обземе тия диваци, че всичко ще хвърлят, па ще бягат. Отсега чуваме, готвили се да се изселват от страх в Маджарско.
Напред, прочее! Вий, храбри генерали Стоянеско, Стойческо, Драганеско, Богданеско, Пенческо, вий, прями потомци на славните римски пълководци, поведете непобедимата армада към слава и величие; на върховете на вашите саби виси бъдещата Втора велика римска империя. Напред! Света Мамалига да ви е на помощ! Сътраяска царя румуняска!...
......................
Господин редакторе, че тя каква ще стане тая работа? Не е ли време да офейкаме? Окупацията наближава. Ако одобрявате моето намерение, аз би ви препоръчал да преместим редакцията в Сабатка или в Будапеща. А?
София, 24 юли 1895 г.
---
* Occupatiunea Bulgariei de la armata nostra (рум.) - окупирането на България от нашата войска. Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. I, бр. 91 от 26.07.1895 г. с подпис „Алеко Константинов“. Фейлетонът е написан по повод шума, вдигнат в германските, австрийските и румънските вестници около убийството на Стефан Стамболов на 03.07.1895 г. А Румънската преса се заканва, че трябвало да се изпратят войски, за да окупират България и да цивилизоват българския народ, който с убийството на патриота и приятеля на румънския народ Стамболов доказал своята варварщина.
върни се | съдържание | продължи
|