Една мека, една хубава топлина има в залата на Народното събрание, па заседанията
се случили тамам следобед - нахранил си се, разпуснал си се, обтегнеш се
на стола си, подпреш глава и зяпаш разсеяно по ложите; а
д о л у бръмчат нещо, четат списъка на депутатите, четат
протоколи, дрънчи сегиз-тогиз звънецът и пак бръмчене, бръмчене безкрай;
а меката топлина все повече и повече те обнема, разнежва те, натежават
клепките, клима главата, ти дремеш... носът почва да свири едва уловими
pianissimo, като кавал в гората, като вятър в камината, като па`рата в
гаснеющия самовар... Топличко, хубавичко!
Унесъл си се в щастливия мир на сънищата. Но някоя гръмотевична орация,
някой рязък звук се косне до слуховия нерв и те снеме в действителността;
а понеже слухът се събужда по-рано от зрението, то ти можеш да чуеш звукове,
преди да си дадеш сметка какво се върши в действителния мир. И ето, чувам
отпърво неясно бръмчене, сетне схващам членоразделни звукове, сетне по-ясно
и ето съвсем ясно различавам думи:
- ...з а б и б л и о т е к и, о т к о л к о т о з а
н е з н а м к а к в и с и п е р а ч н и ц
и и з а н я к а к в и с и к о н ю ш н и!...
Особено силно рязна ухото ми думата к о н ю ш н и; но тъй като ораторът
не усили повече гласа си, аз, без да успея да отворя очи, пак се прехласнах
в совята дрямка. Тази случайна дума к о н ю ш н и се асоциира
с други представления, възприети, види се, под впечатлението на същата
дума в действителния мир и ето че пред сънното ми въображение възникна
цяла картина:
Аз стоя на кьошето до Министерството на народното просвещение и гледам
с ужас към главния вход на Славянска беседа. Върху каменните стъпъла бяха
наложени напреки дъски и по тях вкарваха в големия салон цял ескадрон коне
под победоносно тържествующата команда на един въздебеличък офицер.
- Неужели?! - извиках аз със стиснато сърце, вцепенен пред тази варварска
картина.
- Да, свършено е вече. Изпълни се грозното заканвание! - изохка зад мене
една русокоса жена, облечена в траурни дрехи.
Аз изтръпнах.
- Ти ли си, майко Славия? - извиках аз и припаднах на гърдите й.
- Аз съм, чедо мое. Успокой се. Изпълнява се пред нашите очи едно грозно
отдавнашно заканване: „А з щ е р а з р у ш а т
о в а с л а в я н с к о г н е з д о и щ е
г о п р е в ъ р н а в к о н ю ш н а.“ Отдавна се е дирил
случай да се унищожи това свято, това благороднейше учереждение, което
е трън в очите на... не само на тевтоните. И намериха най-сетне предлог
- печален, смешен предлог, както знаеш, дете мое, но... тъй се вършат
делата в сферите, които ръководи принципът „не разсуждавай“. Не се лъжи
да мислиш, че причината на жестокото отмъщение се крие в това, че
о н о г о в а не го допуснаха да присъствува на семейното забавление,
което бе устроено само за членовете на Беседата; или в това, че д
р у г и я не го поставиха на по-почетно място на трапезата от еди-кого
си. Не, съвсем не; причината, чедо мое, е много п о - д ъ л б о к
а и много по-отдавнашна, отколкото могат да мислят и самите враждующи.
Но... още малко и върху нашия небосклон ще блесне слънцето на правдата
и ще се провали мерзката подземна сила с всичките й адски козни... Виж
го!
Аз погледнах пак към Славянска беседа... Боже, що е това? Това не е Беседата!
- Това е Ефеският храм - обади се с тайнствен глас майка Славия.
- А онзи страшен, звероподобен человек?
- Това е Херострат, който туря огън под величествения храм, за да остави
името си в историята.
Едно демонично ха-ха-ха разцепи въздуха и напълни вселената. Аз трепнах
и... събудих се. Отворих очи и като се видях в ложите на Народното събрание,
останах смаян и ме досмеша... Чуден сън!
София, 5 декемврий 1895 г.
---
* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Млада България“, год. I, бр. 55 от 06.12.1895 г. с подпис „Башубозук“.
върни се | съдържание | продължи
|