Да не помислите някак си, че султанското благоволение е изчерпано. Тамам! Хич може ли то да се изчерпи, додето българинът се въодушевлява от тия хрисими чувства, които тъй трогателно ги рисува умният вестник „Мир“. За гърците — разбирам; за тях може да се изчерпи бащинското благоволение на негово величество, защото те се осмеляват да разсъждават и даже явно да симпатизират на движението на своите братия в Крит и отиват дотам — моля ви се! — да казват, че „т о я п ъ т Е л а д а н я м а л а д а с т о и с ъ с с г ъ р н а т и р ъ ц е,
н а п р о т и в, ц е л и я т г р ъ ц к и н а р о д щ я л д а с к о ч и к а т о е д и н ч о в е к, з а д а п о м о г н е н а б р а т и я т а с и...“
Последните думи с многоточието барабар са напечатани в „Мир“. Това многоточие се отнася и към някои наши луди-млади, през ума на които минува възмутителната идея да помагат на своите угнетени братия. Угнетени? Кой е угнетен, българите? Има си хас! — „П р е д и в с и ч к о б ъ л г а р и т е о т к н я ж е с т в о т о с а б л а г о д а р н и о т в а с а л с т в о т о, в к о е т о Б е р л и н г и т у р и с р е щ у н. в. с у л т а н а.“
Че не е ли тъй, санким? Благодарни не, ами да е кабил да се сюнетишат, па и по една чалма отгоре. Туй — капитулации, туй — Санстефанска България, бошлаф. Само шарлатаните могат да се въодушевяват от подобни престъпни мисли. Българите са благодарни от васалството и „н е м и с л я т з а н е г о в о т о п р о м е н е н и е“. Че хич за мислене работа ли е бе, брате? По-добро от васално положение — здраве. Добре сме си ний с турците — гледайте си кефа.
- От друга страна, същите чувства се проявяват и в нашите братия във вилаетите, к а к т о и в т е х н и т е п р е д с т а в и т е л и в ъ н о т и м п е р и я т а.
Колко милаим казано! И тъй казано, щото неволно ще се възгордееш. Нaroд въодушевен от чувствата, с които ни венчае „Мир“, не може да не спечели уважението на целия образован свят. Ний сме благоразумен и хрисим народ, у нас
„с е п а р а т и ч е с к и т е ч у в с т в а н е с а с е
н и к о г а п р о я в я в а л и в т а к а в а с и л а, в к а к в а т о т е с а
с ъ щ е с т в у в а л и и с ъ щ е с т в у в а т у г ъ р ц и т е...“
Ваше величество! Гърците са бунтовници, а ний видиш ли колко сме кротки? -
„В н а ш и т е б р а т я в ъ в в и л а е т и т е, к а к т о и в т е х н и т е п р е д с т а в и т е л и в ъ н о т
и м п е р и я т а... н е с е з а б е л я з в а н и к а к в о и н т е н з и в н о ч у в с т в о н а о т ц е п в а н и е о т и м п е р и я т а, н а п р о т и в,
т е н е п р е с т а в а т д а з а с в и д е т е л с т в у в а т с в о и т е ч у в с т в а н а в я р н о с т и п р е д а н о с т к ъ м с у л т а н а...“
Но не! Тука вече и сарказмите ще бъдат кощунство. Подчеркнатите думи, взети из уводната статия на в. „Мир“ от 16 декември, са до такава степен възмутителни и тъй оскърбяват най-светите чувства на българския народ, щото могат да излязат само от перото на хора, нравствено окапали в сферата на лакейското раболепие, хора, които са в състояние с престъпно кикотение да поемнат от турчин и от шваба трийсет сребърника в замяна на всички идеали на българина... Туй за сведение на тия единици, които още могат да се мамят, че л а к е и т е са в състояние да направят каквото и да било в полза на българщината.
София, 19 декември 1895 г.
---
* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Млада България“, год. I, бр. 62 от 20.12.1895 г. с подпис „Башибозук“. Написан е във връзка с вълненията в Куманово и Скопие около назначаването на сърбина Гервасий за скопски митрополит и отношенията на българската буржоазия към справедливите искания на населението в Македония да има свой владика.
върни се | съдържание | продължи
|