Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Един белгийски министър*

 

 

Алеко Константинов

 

        М н о г о у в а ж а е м и й   г о с п о д и н   р е д а к т о р е,

 

        Ако счетете, че не ще бъде злоупотребление с гостоприемството на уважаемия ви в. „З н а м е“ поместванието на приложения тук превод, имайте добрината да го напечатате като подлистник. Дългите нощи на дълбоката есен в нашата глуха провинция ни карат, макар и по неволя, да търсим разтуха в запрашените томове на нашата бедна библиотека. Стремлението на почитаемото правителство да направи от нашето отечество една втора Белгия е възбудило у мене до такава степен силно желание да се запозная с тази страна, щото, от някое време насам, аз с жажда поглъщам всичко, което ме запознава с Белгия. И смея да ви уверя, господин редакторе, че трудът ми не пропада даром. Аз открих едно във висша степен оригинално предписание, описано в края на миналото столетие, от известния белгийски министър Труве Бенуа, до супрефекта на град Perdoppe. Думата ми е за знаменития картоиграч Бенуа, който в младините си, както е известно от белгийската история, беше си съставил значително състояние чрез картоиграение с недотам чисатта помощ на известната куртизанка Стазон Пиядѐ, същата онази Пиядѐ, която според историята, е била причина за умственото разстройство на Жорж Мано̀ (Georges Maneaux), но не картоиграча Жорж Мано̀, а другия Мано, законоведеца. За Трувѐ Бенуа историята говори само това, че той, страстно увлечен от азартни игри в карти, е отслабнал умствено до такава степен, щото не бил в състояние да изкаже някоя мисъл или да напише нещо, освен с езика и термините на картоиграчите. Бурните политически събития издигнаха този белгиец до министерски пост. Във време на една криза за белгийския кабинет президент-министърът се обръща един ден към Бенуа с въпрос:
        - Я ми кажи, Бенуа, ако те направя министър, можеш ли да спечелиш предстоящите избори, наемаш ли се да обезсилиш опозицията?
        - Аз ли? Аз ще ги натъпча всичките   с о л о,   с   д в а т а   к р а к а,   няма да им дам ни една   в з я т к а   да вземат - отговаря Бенуа със светнали очи, като че въпросът се е касаел не до избори, а до една партия преферанс.
        - Браво, Бенуа - извика възторжено президентът и го потупа по гърба. - Такива хора ни трябват сега. Но кажи ми, Бенуа, на какви средства разчиташ ти, като говориш с такава увереност? Кажи ми по какъв начин смяташ да съсипеш опозицията?
        - Всичко зависи от умението да си приготвиш   с н о п ч е т а   и   д а   г и ш и б н е ш   в   к о л о д а т а.
        - Какво? Какво? - пита президентът, готов да прихне от смях, като слуша своеобразната терминология на разпаления Бенуа.
        - Как   к а к в о? Приготви   с н о п ч е т а   с бюлетини, па   ш и б а й   в урната. Ще накарам Пиядѐ... Ах, пардон, ще накараме разна наемна сволоч да извърши тая работа.
        - Ах, Бенуа, какви некрасиви думи изговаряш - казва шокираният президент, с престорено недоволство. - Може ли един бъдущ министър да говори така?
        - Н и - и - щ о,   н и щ о,   н и щ о   - успокоява го Бенуа и продължава да развива своя план на избирателна борба: - Като наблъскам урните с   г о л е м и я   ш л а г е р...
        - Какво?!
        - С наши бюлетини, искам да кажа. Сетне, като ги   т а с у в а ш,   ш и б н и   и   о т   м а л к и я,   па, колкото за очи, дай и на   х а м с и и т е   по нещо...
        - Боже мой, Бенуа, на какъв език говориш ти?
        - Как на какъв язик? Думата ми е, че трябва за кумова срама, да се оставят и няколко опозиционни бюлетини в   к о л о д а т а. Не може инак, ще дигнат гюрултия   п а р т н ь о р и т е.
        - Кои?
        - Опозицията. Сетне ще си имаме в   д р у г а т а   с т а я   готови   с н о п ч е т а   в запас, та като дойде време да   г у с т и р а м е   бюлетините, ако бъдат малко, можем да отидем на   п а р о л,   а в краен случай ще   ш и б н е м   и едно   м а з о...
        - Говори човешки, драги Бенуа, аз преставам да те разбирам.
        - Искам да кажа, че бюлетини можеш да наблъскаш колкото обичаш, особено ако бъде   а   д ь о   т а б л о,   защото при   ш м е н д е ф е р...
        - Ще оставиш ли най-сетне този жаргон...
        - Пардон. Но аз мисля, че вий ме разбирате, господин президенте: думата ми е, че там, гдето ще има само една урна, не можеш да правиш шмекерии, освен ако духнеш свещта...
        - Но недей забравя, Бенуа, че всичките партии са се опълчили против нас.
        - Н и - и - щ о,   н и щ о,   н и щ о!   Б е з   у п л а ш ѐ н и е! Щом излязат трите   т у з а,   ще им шибна по един   к о з и р.
        - Разбрах те, Бенуа; това добре, ами ако излезе четвъртият,   т у з   К а р о!
        - Ще го   ц а к н а,   а ако не стигнат   к о з и р и,   щ е   р а з в а л я   и г р а т а.
        - Доста, драги Бенуа, аз се убедих вече, че ти си усвоил основателно изкуството на конституционното управление. Поздравявам те с министерски пост!...
        A propos, Бенуа, ти в кой университет получи учената си титла? - попита случайно президентът.
        - Аз ли? Аз, да... аз свърших курса на науките в колегията на Koprostice, а в същност моята специалност дължа на столичната академия.

 

        ***

 

        Ето по такъв начин Трувѐ Бенуа е станал министър. Аз счетох за нужно да ви цитирам горния пасаж из историята на Белгия, за да полаская патриотическото чувство на вашите читатели, които ще видят твърде ясно, че в много отношения нашата България е надминала нашата съперница Белгия. Както щете, господин редакторе, но ще се съгласите с мене, че подобен министър, като Трувѐ Бенуа, у нас е невъзможен.
        И тъй, да живее България!

 

 

        Бяла Слатина, 2 ноември 1896 г.

 

 

        С почитание   Б е н ю   Н а й д е н о в

 

 

        P. S. Употребените тука термини представляват жаргона на Брюкселската академия.

 

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, бр. 55 от 6.11.1896 г. Повод за написване на фейлетона дава назначаването на Найден Бенев, главен секретар на Министерския съвет, за министър на вътрешните работи. Това назначаване противорече на Търновската конституция, защото Н. Бенев не е бил народен представител. То е предизвикало възмущение в опозиционните среди (вж. материалите, поместени в „Знаме“, II, бр. 54 от 6.11.1896 г.). Константин Стоилов е назначавал за министър на вътрешните работи този свой чиновник, за да си осигури спечелването на изборите за IX обикновено народно събрание, след като е разтурил VIII об. нар. събрание.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]