Ч л е н   128.   К о й т о   с ъ с   с и л а   и л и   з а п л а ш в а н и е   в ъ з п р е п я т с т в у в а   н а   н я к о й   и з б и р а т е л   д а   у п р а ж н и   с в о б о д н о   с в о е т о   и з б и р а т е л н о   п р а в о,   п р и   к а к в и то   и   д а   е   и з б о р и,   н а з н а ч е н и   п о   р а з п о р е ж д а н и е   н а   в л а с т т а,   и л и   п ъ к   с   в и к о в е   и   д р у г и   п р о т и в о з а к о н н и   с р е д с т в а   р а з т у р и   б ю р о т о,   и л и   р а з г о н и   н я к о й   о т   ч л е н о в е т е   му,   н а к а з в а   с е   с   т ъ м н и ч е н   з а т в о р   д о   е д н а   г о д и н а,   а к о   с ъ щ е в р м е н н о   н е   е   и з в ъ р ш и л   п р е с т ъ п л е н и е,   з а   к о е т о   в   з а к о н а   е   п р е д в и д е н о   п о - т е ж к о   н а к а з а н и е.
         Съдържанието на цитирания член, макар и да е твърде ясно от само себе си, но за да се отстрани всяка възможност за изопачено тълкувание, не е излишно да разясним с няколко думи същинското му значение: под думата   с и л а   се разумява не статическа, потенциална сила, а сила резживена и проявена в известно действие; също тъй под думата   з а п л а ш в а н и е   трябва да разбираме застрашавание, заканвание, изразено в действие, в думи или в символически знакове. Така щото, ако изборните места бъдат опасани с войска или с жандармерия, с насочени напред щикове - това не значи, че спрямо избирателите се упражнява сила или заплашвание, ако войската и жандармерията си стои тихо и мирно. На българският избирател не остава освен да се заюсне и да прескочи над главите на войската или пък храбро да се наниже на щиковете и като премине на другата страна, да отиде свободно да упражни своето избирателно право. Огражданието на изборните места с щикове има за цел да даде възможност на българина да прояви своята храброст; а пък на цял свят е известно какво чудо храброст е в състояние да развие балканският юнак, за да запази народния суверенитет. Последните десет години от политическия ни живот са най-ослепителното доказателство.
         Ч л е н   131.   К о й т о,   п р и   к а к в и т о   и   д а   е   и з б о р и,   н а з н а ч е н и   п о   р а з п о р е ж д а н и е   н а   в л а с т т а,   п о д к у п и   н я к о г о   о т   и з б и р а т е л и т е   с   п а р и,   д а р о в е   и л и   д р у г и   и м о т н и   о б л а г и,   б и л о   д а   у п р а ж н и   и л и   н е   с в о е т о   и з б и р а т е л н о   п р а в о,   и л и   п ъ к   д а   г о   н е   у п р а ж н и   п о   о п р е д е л е н   н а ч и н,   н а к а з в а   с е   с   т ъ м н и ч е н   з а т в о р   д о   е д н а   г о д и н а   и л и   с   г л о б а   д о   п е т с т о т и н   л е в а.
         С ъ с   с ъ щ о т о   н а к а з а н и е   с е   н а к а з в а   и   п о д к у п е н и я т   и з б и р а т е л.
         И този член е също тъй ясен, както и предидущият. Запретява се да се влияе на избирателите с подкуп, било с пари, с дарове или други имотни облаги, а инак агитацията е съвсем сволодна, стига само да се ограничава с едно   м о р а л н о   влияние. Нищо противозаконно няма например в следующия начин на агитиране:
         Г о с п о д и н   С т а р ш и:   Недобори нали имате?
         С е л я н и т е - и з б и р а т е л и: Дал господ, господин старши.
         - Пътя нали не сте го направили?
         - Е па не могохме.
         - Знаете ли какво ще рече   е к з е к у ц и я?
         - Слушали сме, да пази бог...
         - Как вий мислите, ако стисна така ръката, мога ли да разкъртя някому зъбите!
         - Можеш, оти да не можеш, като го писува законо.
         - След това, кажете: симпатизирате ли ми?
         - Кое кайш?
         - Обичате ли ме?
         - Тебе ли?... Иска ли питанье... Обичаме те...
         - Е, като ме обичате, сещате ли се кого трябва да изберете?
         - Ете, както кажеш твоя милост.
         - Санким, ако не се сещате, аз мога да ви дам да разберете...
         Този начин на агитиране, понеже не е съпрежен с подкуп или обещание на материални облаги, носи названието   а г и т а ц и я   ч р е з   м о р а л н о   в л и я н и е.   Това е едно средство, с което можем да се гордеем, защото е изникнало на наша национална почва. Белгия, струва ми се, е останала малко назад в това отношение. Наистина и там   в л и я я т,   но не до тази степен   м о р а л н о.
         Ч л е н   133.   К о й т о,   п р и   к а к в и т о   и   д а   е   и з б о р и,   н а з н а ч е н и   п о   р а з п о р е ж д а н и е   н а   в л а с т т а,   у н и щ о ж и,   с к р и е,   д о б а в и   (у м н о ж и),   п р о м е н и   и л и   п р е п р а в и   и з б и р а т е л н и т е   б ю л е т и н и,   и л и   п ъ к   п о   д р у г   и з м а м л и в   н а ч и н   п р е и н а ч и   с ъ щ н о с т т а   н а   и з б о р н и я   г л а с,   и л и   о с у е т и   и л и   п р е и н а ч и   р е з у л т а т и т е   н а   с т а н а л и я   и з б о р,   н а к а з в а   с е   с   т ъ м н и ч е н   з а т в о р   д о   д в е   г о д и н и.
         Б ъ д е   л и   т о в а   и з в ъ р ш е н о   о т   о н о г о в а,   к о м у т о   е   в ъ з л о ж е н о   д а   р ъ к о в о д и   и з б о р и т е,   т о   н а к а з а н и е т о   е   с т р о г   т ъ м н и ч е н   з а т в о р   д о   п е т   г о д и н и.
         Този член, както виждате, не се нуждае от коментарии, неговата целесъобразност се хвърля в очи. Очевидно е, че законодателят е искал да се избегне нуждата от унищожаване, скриване, добавяне, промяна или преправка на бюлетините. Това отнема много време, изисква особена опитност и е съпрежено с неприятности. А за да се избегне всичката тази сложна процедура, не остава освен да се напълнят урните предварително с бюлетини и тогава няма да има нужда да се унищожават, скриват, добавят, променяват бюлетините и не ще бъде възможно да се осуети или преиначи резултатът на   с т а н а л и я   избор, каквито бюлетини и да попаднат в урните. Разбира се, че за да се избягнат погрешките, трябва за всеки случай да се вложат в урните повече бюлетини от числото на избирателите.
         Ч л е н   134.   К о й т о,   п р и   к а к в и т о   и   д а   е   и з б о р и   [в л и з а]   с   о р ъ ж и е   и л и   д ъ р ж и   о р ъ д и е   з а   н а н и с а н и е   п о б о й,   н а к а з в а   с е   с   т ъ м н и ч е н   з а т в о р   д о   ш е с т   м е с е ц а.
         Редакцията на този член е малко неясна и може да даде повод за неправилно тълкувание, затова нека се постараем да разясним същинския й смисъл: преди всичко, в този член бие в очи думата   в л и з а.   Който   в л и з а   с оръжие се наказва, значи - argumentum a contrario, - който   и з л и з а   из вътрешните стаи, зад бюрото, не подлежи на наказание, макар и да е въоръжен даже с топове. И това е твърде естестнено: законодателят се стреми да запази неприкосновеността на свещените урни. Както в древните римски храмове весталките са пазили неугасимия свещен огън, по същия начин днес пазят у нас урните. За пазители се избират обикновено хора с ангелски души, невинни и непорочни. На тия съвременни весталки законът затретява само   „д а   д ъ р ж а т   оръдия за нанисание побой“, сиреч да ги държат постоянно в ръцете си и затова те, горките, са принудени да носят оръдията си из джобовете и под дрехите си. Това е жестоко за невинните весталки, но... dura lex sed lex!
         Както видяхме, законът наказва оногова, който влиза с оръжие в избирателното събрание, следователно оня, който не влиза вътре, а стои пред вратата на изборното място - може да си избере една добра позиция и да разстреля цялото человечество. Впрочем това е толкова ясно, щото не се нуждае от никакви разяснения.
         Ч л е н   135.   К о й т о   г л а с у в а   и л и   п ъ к   с е   я в и   д а   г л а с у в а   п о д   ч у ж д о   и м е   п р и   и з б о р и,   н а з н а ч е н и   п о   р а з п о р е ж д а н и е   н а   в л а с т т а,   н а к а з в а   с е   с   т ъ м н и ч е н   з а т в о р   о т   е д и н   д о   ш е с т   м е с е ц и.
         Наказанието, предвидено в този член, не се налага на избирателите от католическото вероизповедание, когато те гласуват по няколко пъти, пад разни имена, понеже законът наказва само ония, които гласуват под   ч у ж д о   име, а на католиците, както и известно, при миропомазванието им дават по няколко   с в о и   имена. Тъй например един Август-Каролина-Непомук-Себастиян може да гласува като Август, сетне като Каролина и тъй нататък, и той не подлежи на наказание, понеже не гласува под чужди, а под свои имена.
         „С ъ с   с ъ щ о т о   н а к а з а н и е   с е   н а к а з в а   и   о н з и,   к о й т о   г л а с у в а   н я к о л к о   п ъ т и   в   е д н а   и   с ъ щ а   и з б и р а т е л н а   о к о л и я“...
         Коментариите към първата алинея на чл. 135 се отнясат и към настоящата.
         „И л и   п ъ к,   о т   к а т о   е   г л а с у в а л   в   е д н а   о к о л и я,   я в я в а   с е   и   г л а с у в а   в   д р у г а   о к о л и я.“
         От редакцията на тази последна алинея се вижда, че на наказание подлежи оня, който се   я в и   и гласува в разни околии,   б е з   д а   с е   я в и   - не подлежи на наказание. От друга страна, трябва да забележим, че това наказание може да постигне само птиците небесни, понеже само те са в състояние да се   я в я т   в един и същи ден в няколко околии, а за един человек ще бъде доста уморително да гласува преди пладне, например в Босилеград, и да се   я в и   след пладне да гласува в Акадънлар. Най-сетне и самите файтонджии едва ли ще се съгласят да си морят толкова конете. Тъй щото от тази страна общественият ред е гарантиран.
         Като принасям своята скромна лепта на общия жертвеник, пред вид на предстоящите избори, моля почитаемата редакция на в. „Знаме“ да ми направи чест, като напечати в подлистник горните коментарии.

         София, 10 ноември 1896 г.

С почитание   В ъ с а    П ъ ц о в а,         

         родом от Белгия

---

^* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. II, бр. 57 от 13.11.1896 г. Фейлетонът е писан в навечерието на изборите за IX Обикновено народно събрание, произведени на 17.11.1896 г. Подготовката на изборите за IX Обикновено народно събрание е била съпроводена с големи насилия върху населението, за които говорят многобройните дописки до в. „Знаме“ от Пещера, Никопол, Рахово, Шумен, Трявна, Ловеч и др. Поради насилията, извършени от полицията, жандармерията и разни шайки, IX Обикновено народно събрание е било наречено IX Полицейско народно събрание.

върни се | съдържание | продължи