Д р а г и   Б е д р о с,

         Като че гледам сега пред себе си твоите овлажнени, меланхолични очи, впити с устрем срещу моите, като че чувам твоя славен от неизразимо блаженство глас, който пита: „Чете ли го, а? То е просто... просто... прелест.“ Наистина, Бедрос, и аз съм на мнение, че всяка дума в превода на тронната реч на белгийския крал съдържа такава трогателна откровеност и правда, каквато никой път не се е изричала от висотата на трона. Не можеш да не дойдеш до умиление от онова прямодушие, което диша от тия безценни редове. Я чети, моля ти се:

           Г о с п о д а   Н а р о д н и   п р е д с т а в и т е л и,

           Крайно ми е неприятно, че се намирам между полицейски натрапеници, и искрено се възмущавам и ме е срам да ви гледам.
           Кои събития предизвикаха необходимостта за един апел към народа? Преименуванието на сина ми в лютеранство ли? О, коварни лицемери! Мигар вие не знаете, че „Белгия сигурно ще бъде запазена за нашия католически дом. Принцът не ще ли остане в своето сърце, вечно, при всякакви времена и обстоятелства, верен син на онази църква, в която неговите бащи са се молили и от която той е получил първото си благословение? Това е една преходяща фаза и когато тронът ни се консолидира и пусне необходимите корени в народа, тогава кой ще може в Белгия да възпрепятствува на принца да се повърне пак в праотеческата си вяра?“ Станалите за този апел избори доказаха, че белгийското правителство не е направило никакви успехи в своето политическо възпитание, а само грубостите на миналия режим се замениха с изтънчени подлости и коварства. Насилията, при които се извършиха с повсеместен терор върху избирателите, даде им значение на една гнусна подигравка с народната воля, като се потъпкаха свободните учруждения, с които би трябвало да се наслаждава страната ни.
           Националното събрание, което замествате, беше повикано да работи в най-благоприятни времена и само едно правителство от дребнаво-амбициозни безхарактерности и от изгладнели в чужбина тахтаби можа̀ да омаскари това Събрание, като изпусна из ръце чудесния момент на единодушно увлечение на белгийския народ и вместо да сгрупира естествено, чрез законност и свобода, добрите сили в страната, усвои демоническата идея да възкресява изкуствено окапалата и презряна иезуитска партия, а такова рекрутирвание не можеше да стане освен насилствено и не можеше да сгрупира освен онуй, което е безхарактерно или пък жадно за нижава на обществена сметка.
           Вам предлежи сега и не ви остава друго, господа полицейски избранници, освен да посветите своите грижи да извлечете всичката възможна полза за себе си, чрез създавание на благоприятни за това условия. Една трета от вас са предприемачи, другите - общински и окръжни натрапеници, останалите, с малки изключения, са настанени около безусловните фондове. Идеалът, който гонихте десет години, е постигнат.
           С нищо по-добре не би могло да се докаже, че сте заслужили благоволението на Европейските сили, както с уверението, че ще крепите властта и ще спасявате страната със средствата на миналия режим, и като докажете, че на запад белгийците са най-годният за експлоатация народ.
           Вие сте в състояние с радост и гордост да виждате едно доказателство на благоволението, с което се ползува Отечеството ни даже и в сърдечния прием, който намерих в Испания. Вий нямахте патриотическата доблест да изкажете, поне за лице, недоволство, когато върху главата, която трябва да я краси белгийската корона, се наложи мавританската чалма. Вий сте забравили целокупна Белгия, а някои от вас бяха готови да възкресят владичеството на Източна Фландрия! И вий сте белгийци, избраници на белгийския народ!...
           Едно трогателно свидетелство за особените чувства на любов и благоволение към нас беше поканата, която ми се направи от Техни Императорски Величества Французкият император и Императрица, да участвувам в тържествата на Тяхното Свещенно Коронование. Тази висока чес укрепява още повече ония скъпи и ненарушими връзки, които съединяват Франция и Белгия. Но моето правителство с коварната си двулична политика успя да охлади вече тия добри отношения.

           Г о с п о д а   п р е д с т а в и т е л и,

           Като се убедих в печалната истина, че вий сте натрапеници на едно непопулярно вече правителство, аз не мога да гледам на вас като изразители на народната воля и като ви разпущам, без да считам, че сте се конституирали в законно Национално събрание, заповядвам ви да съобщите на вашите съграждани, че скоро, под ръководството на едно неутрално правителство, народът ще бъде повикан да изкаже истински своята воля...

---

           Д р а г и   Б е д р о с,

           Аз почвам да се убедявам, че един държавен глава може действително да спечели обичта на своя народ. Ти как мислиш? Чакам отговор.

           София, 7 декември 1896 г.

Т в о й   Н и к о л а й

           P. S. Бедрос, я ми кажи, какво мнение би съставил ти за управлението на една страна, в която е възможна следующата дребна случка: Снощи, около шест часа вечерта, на двадесет крачки от Двореца, срещу Военното министерство, един отчаян рев покърти нощната тъмнина. Четворица жандарми влачеха един нещастник към IV полицейски участък. Той викаше: „Ла̀сса, ла̀сса, до̀мнуле... че врей де мине? О-о, а-а... Ласса... Лина! Ли-на-а-а!“ Коя беше тази Лина, към която взиваше напразно нещастникът - жена ли негова, майка ли, кой знай!
           - Где го влачите, бре? - попита един файтонджия.
           - На майната ти го влачим. Теб какво ти става? - изръмжа с глас на дивите кюрди един старши жандарм.
           Нощната тъмнина покри останалото...

---

^* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. II, бр. 63 от 07.12.1896 г. Бедрос, към когото са отправени двете „Приятелски писма“, е Петър Абрашев (1866-1930), близък приятел на Алеко от Николаевския пансион, член на „Весела България“, министър на правосъдието в кабинетите на Ив. Ев. Гешов и д-р Ст. Данев (1911-1913) и професор по гражданско съдопроизводство в Софийския университет. Алеко Константинов го споменава няколко пъти в отделни свои произведения, под имената Бедрос или Петрушка. Фейлетонът е писан по повод Тронното слово на Фердинанд (в текста - „Белгийският крал“) при откриването на IX Обикновено народно събрание на 04.12.1896 г. В това Тронно слово, в противоречие с фактите, Фердинанд казва: „Свободата, при която се извършиха изборите, без да се наруши общестният ред, като ни дава значението на едно истинско консултиране на народната воля, високо повдига цената на свободните учреждения, с които се наслаждава страната ни.“ - в. „Прогрес“, год. V, бр. 18 от 04 декември 1896 г.

върни се | съдържание | продължи