Г о с п о д и н   р е д а к т о р е,

         Известно ви е, вярвам, че почитаемото ни правителство е назначило една комисия от сведущи - инак не може и да бъде - лица, която ще се занимае с въпроса като как трябва да бъде представена нашата татковина на предстоящото всемирно изложение в Париж. Съгласете се, че това е една прекрасна идея. Добре, но задачата е трудна и едва ли ще бъде по силите само на една комисия; затова аз мисля, господин редакторе, че е пряка длъжност на всякой патриот (впрочем у нас кой ли не е патриот!) да се притече на помощ на комисията, за да може нашето Отечество да се представи в Париж истински, във всичкото си величие.
         Не ще съмнение, че французите, както и другите цивилизовани народи, ще любопитствуват да им изложим пред очите нещо таквози, което у тях го няма, нещо самобитно наше, нещо чисто българско. А у нас оригинални работи - колкото обичаш. Ето да вземем например да им представим изборите в Бяла Слатина. Какво ще кажете? По-българско от това - здраве! Но ще трябва още отсега да ни отстъпят в Изложението едно по-широко място за цирк, за да може да се представи цялата картина; как се явяват чомагашите от Враца, три деня преди изборите, как навождат ужас и трепет на избирателите; как се явяват селяните; как се разфучава околийският началник; как войската коленичи около изборното място и пълни пушките; как изгърмяват чомагашите, как се спущат заедно с полицията върху слисаните селяни; началото на паниката, как се крият избирателите в миши дупки и най-сетне, като апотеоз (разбира се, при достатъчно количество бенгалски огън), тържественото обявяване на избраника. Такава картина ще смае всичките европейци. Може би само кюрдите ще се подсмиват под мустак и ще си шепнат: „Голям маслаат! Ами ний да им представим как молим арменците!“ Но мнението на едни свирепи диваци няма за нас никакво значение. Ако на комисията сега за сега не е удобно, по известни съображения, да помести в програмата българските избори, тогава можем да се препоръчаме с изборите в Кутловица. И тук, и там героите са все от една пасмина, все патриоти. (Умолява се почитаемата комисия, като чете тези скромни бележки, да вярва, че авторът им е далеч от всякакво партизанство.)
         Като тип на народен избраник достатъчно е, аз мисля, да изложим биографията на най-пресния крайдунавски депутат.
         Към отдела „Вътрешното управление на Княжество България“ трябва да се изложат в разкошни джамлъци всички видове торбички с пясък, волски жили, газови лампички, солена риба, камшици, сопи и останалите патриотически средства, които спомагат за спокойното управление на страната, и да се приготвят брошурки на френски език, в които да се разяснява ролята на всеки от тези предмети. Може да се построи някое подземно отделение на полицейски участък, в което отделение да прилагат нагледно в действие всичките поменати артикули. Това може да се нарече „секретно отделение“ и в него ще се пущат зрители с известна плата. Хайле пара ще капне.
         За образец на „българско правосъдие“ вярвам и вий ще се съгласите, че най-типично е да се възпроизведе пред посетителите на Всемирното изложение процесът по убийството на Белчева, с всичките му подробности. Един албум с портретите на свидетелите не ще бъде без значение за психиатрията.
         Като пример от законодателна деятелност може да се възпроизведе заседанието в Народното събрание, когато се вотираше търговският договор с Австро-Унгария. Тук са необходими две сцени: една в коридорите, гдето се чуват гласове: „Ний митническа война ще обявим на тази... Австрия“, „Да бе, братенце, разбирам те, имаш право, твоите думи като мехлем ни падат, ама на̀, тъй дошло сега, какво да правим - ще вземе да си даде оставката, ами подире! - Остави се...!!“ Другата сцена ще представлява самата зала на заседанието и тук от същите лица се чуват гласове: „Този договор е един патриотически акт, едно истинско благодейние за народната индустрия, да го приемем с акламация. Урра.“ (Може да се прибави и Папанчевият закон за печата. Ако обичате санким.)
         За да дадем истинско понятие на Европа за домашния бит на българите, едва ли ще трябва много разноски и труд: ще се построи в Изложението една селска къща, изградена с плет, измазана с таквозинака...; в стаята една рогозка, натежала от прах, три счупени паници, две нащърбени гърнета, един гювеч със засъхнали околовръз остатъци, на стената три наниза чушки и три сплита чесън; през стаята окачена люлка с вечно плачущ младенец и една вечно димяща камина с вечно дремяща до нея котка. От стаята, по три стъпъла се слиза в зимника: едно каче с кисело зеле, една делва с туршия, едно гърне със сирене и туйто. Тури в стаята двама „paysans du Danube“ с глеждосани от времето кожуси и некъпани откогато са се приобщили чрез светото кръщение към Православната църква; накарай ги да запушат своите благовонни чибучки, па затвори вратата да не би някак си да се намали драгоценният патриотически аромат, който изпущат изчислените мобили и провизии, и сетне нека засвирят „Шуми Марица“, и нашите делегати да почнат да канят посетителите на Всемирното изложение да влязат и се запознаят с прелестите на „une maison bulgare, s`il vous plait“... Впрочем ще трябва да се построи наблизо и една спасителна станция със значителен запас от амонячен спирт, за баялдисалите от аромата на „maison bulgare“. Па не е зле да има в запас и прах против насекоми... Що се отнася до архитектурата, подобна една „maison bulgare“ е още, тъй да се каже, цвете, защото ний можем да се похвалим пред европейците, че днес за днес населението на Раховската околия живее в такива подземни троглодитски жилища, каквито науката не е могла да открие и в най-тъмните предисторически времена.
         Не зная как ще реши комисията да представи на Всемирното изложение учебното дело в България, но аз мисля, че ще бъдем типично представени, ако можем да дадем по някой начин понятие на европейците за трикласното училище и пансион в Искрец. Има хас да не сте го виждали! Ако не сте го виждали, хич недейте чака да ви го опише някой. Перо не го хваща. Трябва членовете на комисията непременно да идат в Искрец и да се запознаят с оригинала, подобен на който едва ли има по цялото земно кълбо. Добре ще да е и сам господин министърът на народното просвещение да го посети. Па още по-хубаво ще бъде, ако и техни царски височества се наканят да идат. То се знай, нека се започнаят с Отечеството. Па не е и мъчна работа: от София до Своге с железницата, от Своге наляво има-няма един час до Искрецкия манастир. Училището и пансионът са в този манастир. (Па внимавайте брей, когато се качите из стълбата нагоре, да не би свинята, която лежи под стълбата, да си почеше гърба в средния дирек, че отивате за гюрултия с целия пансион заедно... Пазете се.)
         Сега да видим българската литература как да я представим. Ами и то не е някоя мъчна работа: ще вземем статистиката на Народната библиотека: кой автор най-много се чете? - Гребенаров най-много се чете. Наблъскай един съндък с Гребенаровите творения и хайде в Париж. Добре ще бъде и самият автор да го представим на Всемирното изложение. Ако бъде, да бъде. Но трябва хубаво да се внимава, да не би някак си да се забрави някое от съчиненията му. За европейските литератори ще бъде особено интересно да се запознаят с едно от по-предишните творения на господин Гребенарова, което носи, ако паметта не ни изменява, следующето трогателно заглавие: „Относително економическа и жалостна Македония. За убитите консули. И съвети как да се прави баклава и рахат-локум.“ Журналистиката можем да представим в два типа. Вестници, издавани от горещи патриоти-идеалисти, като „Bulgarishe Handelszeitung“ и „La Bulgarie“, и вестници с религиозно нравствено съдържание: към този тип принадлежат всичките други български вестници.
         Колкото за изящните изкуства, сега вече не ни е страх, няма да се засрамим; беше!... Рисувалното училище какви ли художници е наплодило! При всичко това, не ще бъде лошо да се снемат, за мостра, копия от някои художествени образи, пръснати сам-там из нашето Отечество. Ето например аз препоръчвам на почитаемата комисия да заобиколи къде манастиря Свети Крал, над с. Горна баня, в Люлин планина, и да разгледа образите на църквата. Особено внимание обръща изображението „Избиение на 40 хиляди отроци“. Някои безбожници са на мнение, че майките на избитите отроци в тази картина са облечени в най-модни дамски костюми, даже и фолмите им били закръглени с турнюри; а пък самите изклани младенци приличали на пасти с крем. Но кой обръща внимание на безбожниците; те даже казват, че картината насред потона, която изображава св. Дух, прилича на металически ибрик... Бошлаф! (Нека   н е   с е   забравя, че ний само скромно препоръчваме, а комисията, разбира се, е свободна да направи своя избор. Твърде е възможно да даде предпочитание на картината, която изображава един достоен мъж с конска глава. Тази картина украсява, ако не се лъжем, църквата на Кремиковския манастир. Легендата говори, че този мъж, по причина на извънредната си красота, бил преследван от агарянците и господ, за да го спаси, сподобил го с конска глава. Кой знай истина ли е, не е ли?) Добре кайш, щяхме да изпуснем скулптурата. Сакън да не се пропусне творението на г-на Шатца: „Бюстът на Ивана Вазов по случай на 25-годишния му юбилей“. Гениалното в този бюст е това, че той в България може да минава за бюст на г. Вазова, а в Германия - за бюст на Каприви, в Италия - за бюст на крал Умберто, а в Антропологическите музеи на Мантегаца и Ломброзо - за бюст на прочутия разбойник Риналдо Ранилдини. Просто не ти се вярва, че скулптурата е стигнала до такова развитие!...
         Виж, с музиката ще срещнем малко затруднение. Но няма какво да се прави, ще въртим, ще сучим и най-накрая изборът ни ще трябва да падне върху музикантите, които услаждат слуха и веселят сърцето на коренните софиянци. Опасно е само да не се повдигне спор в европейската преса относително народността на тези музиканти; ще почнат да ни укоряват, че ний се гордеем с циганите. А пък да пратим някой просяк с гъдулка, не чини, концертните зали във Всемирното изложение ще бъдат големи и гъдулката надали ще може да произведе фурор. Трудно положение, да го вземе мътната, но няма какво - все трябва да се намери един изход.
         Но безспорно е, че най-голямото затруднение ще срещне комисията в отдела „Българско кулинарно изкуство“. Българска кухня - ето един въпрос! That is the question! - би казал Шекспир. Нека, колкото за опит, да направим тука един списък на българските „манджи“, ама хасъл българските, а не изкованите и крадените. Почвам: попара, лютеница, зелник, тиквеник... Създателю всеблаги, помогни ми! Не, не, сериозно, има ли още нещо! Готвачи и готвачки, филолози и събирачи на народни умотворения, спасете честта на България!...
         Българийо, майко моя, в какъв ли гиздав мундир ще те представят на Парижкото всемирно изложение и дали там ще може да те познае твоето чадо, о, моя простичка, и бедничка, и хитричка, и умничка, и набожна, и безбожна, и измъчена, и наплашена, - но и храбра Българийо...

         София, 5 априлий 1897 г.

---

^* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. II, бр. 96 от 06.04.1897 г. с подпис „Щастливец“.

върни се | съдържание | продължи