На 21 и 22 май тази година членовете на   С л а в я н с к а   б е с е д а   ще отпразнуват 15-годишнината от основанието на дружеството. Ако животът на Беседата се ограничаваше в рамките на един обикновен клуб, може би нямаше нужда да се дават публични сведения за престоящето празнувание; но значението и благотворното влияние на Беседата се е отразило не само върху членовете й, но и върху цялото софийско общество и зотава, вярваме, за цялото общество не ще бъде безинтересно да знае в какво ще се състои юбилейното празнувание. Няма в София ни едно видно дружество, което да не се е ползувало от услугите на Беседата: дружеството на Червения кръст би било лишено от възможност да дава ежегодно своите блестящи балове, които му принасят хиляди левове доход, ако Беседата не му услужваше със своя грамаден салон, безспорно единствен в цяла София. Нека никой се не лъже да мисли, че Беседата има кой знай каква облага от наема, който й се плаща за салона. Балът на Червения кръст струва на Беседата много повече от наема, който й се плаща. В замяна на тази услуга Беседата е имала много пъти повод да се счита оскърбена от поведението на другите дружества. Бяха времена, тъмни времена, когато съществуванието на Беседата висеше на косъм и когато някои дружества, вместо да я подкрепят, оказваха й най-грубо незачитание, оскърбяваха достолепието й, като печатаха обявления по вестниците, когато им скимне, че еди-кога си ще дават бал или ще имат събрание в Беседата, без да питат предварително настоятелството на Беседата и последното преглътваше в безсилието си тези горчиви хапове, само и само да не доживее да види помещението на Славянска беседа превърнато в полицейски участък (и такива заплашвания имаше!). Също такава услуга дължат на Беседата дружествата „Майка“, „Св. Кирил и Методий“ и „Женското благотворително дружество“. В Беседата се основава Народообразователното дружество; тук се основава и музикалното дружество, функционирането на което е немислимо сега без услигите на Славянска беседа. Това дружество, възползувано от салона на беседата, има̀ възможност да устрои за столичната публика няколко прекрасни концерта, като ангажираше и европейски артисти (Зауер, Волска, Пазини и др.). На сцената на Славянска беседа се подвизаваше нашата оперна трупица и днес се подвизава „Сълза и смях“¹. В Беседата се зароди и основа Българското икономическо дружество. Тук проявява своя живот прекрасният тамбурашки хор на Хърватската задруга. Не остана ни едно българско историческо име, което да не се прикачи на едно дружество; дружествата никнат в София като гъби: Паисий, Софроний, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Христо Ботев и прочее, и всички тия дружества, за да проявят своето съществувание и за да се препоръчат пред софийското общество, имали са нужда от услугите на Беседата.
         - Понеже целта ни е благотворителна, молим да ни се отпусне салонът на Беседата безплатно - е обикновена фраза във всяко заявление, с което се иска салонът. Разбира се, че Беседата, на която никой с нищо не помага и на която само членовете носят тежкото бреме на огромните дългове, не е била в състояние да отпуща винаги салона си безплатно, защото, трябва да се знае, някои дружества са просто злоупотребявали с услужливостта на Беседата, та не само българските, но и иностранните дружества. Станал някъде из Европа пожар или наводнение - дайте салона на Беседата безплатно с благотворителна цел; станало земетресение в Калабрия - италианската колония иска салона безплатно... Достатъчно е на Беседата да бъде майка на нашенските столични дружества.
         При тия заслуги на Славянската беседа трябва да се надяваме, че софийските дружества и столичното общество ще направят чест на Беседата да присъствуват в неделя, на 21 май между 11 и 12 часа пред пладне на съборния площад пред църквата Св. Крал, гдето ще стане молебен и освещение на новото дружествено знаме.
         По случай на юбилея Славянската беседа издава един Юбилеен сборник², в който вземат участие само членове на Беседата като г. г. Марин Дринов, Ив. Вазов, Ив. Ев. Гешов, С. Я. Захей, д-р Ив. Шишманов, Безеншек, Ст. Михайловски, Н. Начов, Вълов, Г. Х. Бонев и др. Този сборник е едно изящно издание, в което освен статиите на изброените писатели ще бъдат поместени факсимилета от автографите на десетина известни славянски писатели; освен това ще съдържа видовете на старото и новото помещение на Славянска беседа. Кориците на сборника са рисувани от известния на столичната публика художник г. Мърквичка. Този сборник ще се раздаде на членовете на Беседата безплатно, останалите екземпляри ще се продават в деня на юбилея.
         Ето в кратки чърти и програмата, по която членовете на Беседата и техните семейства ще отпразнуват дните 21 и 22 май:

         21 май

         I. Точно в 10/12 часа пред пладне членовете на Беседата тръгват със знамето от помещението на дружеството за площада Св. Крал. Молебен. Освещавание на знамето. Кратка реч от г. председателя.
         II. Връщание в Беседата. Раздавание на юбилейния сборник.
         III. В един часа начало на банкета за предварително записващите се членове.
         IV. В 3 1/2 след пладне волно забавление за всичките членове със семействата им. Почва се призовият конкурс на търкалнята (кегелбан).
         V. Вечерта илюминация на цялото помещение при специална декорация. В 9 ч. танцувална вечеринка.
         През всичкото време свири музика.

         22 май

         Вечерта от 9 часа голям безплатен концерт за членовете на Беседата и семействата им. След концерта волно забавление.

         П р о г р а м а   н а   к о н ц е р т а

         I.

         1. Военен оркестър
         2. Български песни - смесен хор
         3. Соло г-жа Г.
         4. Словацки песни, хор
         5. Соло г-н К.
         6. Тамбурашки сбор на Хорватската задруга
         7. Убой, оп. Зрински, от Зайца - хор,

         II.

         1. Военна музика
         2. Пира на Петър Велики - смесен хор
         3. Соло Г. С.
         4. С дам Пож. - полс, Черногорска песен, Галицка песен
         5. Дует г-жа Г. и Г. С.
         6. Тамбурашки хор
         7. Я сем слован - ческа [песен] - хор.
         Хорът ще бъде под управлението на г. Н. Николаева.
         Желателно би било и другите столични вестници, които ще излязат до събота вечер, да публикуван поне програмата. Тука артък няма политика, няма партизанство, няма страсти...

         София, 16 май 1895 г.

---

Бележки:

^* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. I, бр. 71 от 17.05.1895 г. с подпис „Алеко Константинов“. [горе]
¹ „Сълза и смях“ е драматична трупа под ръководството на Радул Канели. От нея по-късно се създава Народният театър „Иван Вазов“. В днешно време сцена „Сълза и смях“ съществува под юрисдикцията на Народния театър. [горе]
² Юбилейният сборник на Славянска беседа е излязъл през 1895 г. За него Алеко Константинов е написал разказа „Из миналия живот на „Славянска беседа“. [горе]

върни се | съдържание | продължи