В. „Мир“, в бр. 296, беше си задал похвалната научна задача да състави един   с п и с ъ к   н а   и д и о т и т е   в България. Резултатите от научните му издирвания са блестящи: оказва се, че пръв идиот в нашата татковина е Алеко Константинов, втори след него е Петко Славейков. Понеже мълчанието било знак на съгласие и никой не възрази нищо притов списъка на в. „Мир“, то очевидно е, че този списък от днес и занапред си остава свята истина. В. „Знаме“ от своя страна се нагърбва с една по-отрадна задача: да състави   с п и с ъ к   н а   б ъ л г а р с к и т е   г е н и и,   като ще се постарае да докаже нагледно в що се състои тяхната гениалност.
         Ний сме убедени, че ако зададем въпрос: кой е първият гений в България - целият народ, без колебание, ще извика: Иван Вазов!
         И тъй си е, аслъ.
         Забележете, че народът съди само по печатните му произведения, когато със същност - удивителна скромност! - именно в непечатните му творения най-ярко блести геният на доблестния народен поет.
         Впрочем нека делата сами говорят. Ето едно дело, в което геният е блеснал с всичката си ослепителност:

         № 123
         По описа на углав.
         дела.

№ 1. 1029
по архивът.

Д Е Л О
на Берковский окръжен съд

         за тъжбата на Еленко Атанасов от с. Костенци, против Михал Първанов от гр. Берковица, на когото едно от кучетата изяло на гореказаний в пчелина 19 малки ярета и ягнета.

Началото... ден 1880 год.
Свършено април 7 ден 1880 год.
На 7 полулистове.
Препис

З а с е д а н и е   н а   Б е р к о в с к и й   о к р.   с ъ д.

         На 2 април 1880 год., Берковский окр. съд, в следующий състав, председател   И в.   В а з о в,   правит. членове Ю. Шишков и Ив. Стоянов, изборни членове Гоца Първанов, Герасим Истатиев, Ценко Петров, Иленко Атанасов от с. Костенци, са представи пред съда и заяви, че на 1 април 1880 год. едно куче на Михал Първанов из гр. Берковица на пчелина му изяло 19 ярета и ягнета малки.
         Съд определи изборний член Герасим Истатиев да прегледа загубата на Еленка Атанасов, за което да даде рапор, а делото са назначава за разглеждане на 7 априля 1880 год.
         (П.П.) Председател Вазов, правителствени членове: Ю. Шишков и Ив. Стоянов, изборни членове: (п.п.) Гоцо Първанов и секретар Т. Арсениев.

Препис

С в и д е т е л с т в о

         Даваме настоящето свидетелство от същото с. Костенци доло подписана и така показоваме че на Михал кучето правило тоя пакос и та го видял Гмитар Иованов и друго коги ги давило и така одил Неделко Марков ягнищата че удавени комшиата цветко тошкин казува че нему изело 1: яре и това куче го изело така казват тие човеци троица̀ друго момче казува че понапрет изело едно изимелче името исаиа тончов на еленко антасов удавени 7: яр 8: ягнища и 4: живи ама неще да ги баде свите прават 19: брави.

                  1880 г. Ме. априлиа 3: ден
                  къмет Мато нешков с. в. петар праванов.

Препис

З а с е д а н и е   н а   Б е р к о в с к и й   о к р.   с ъ д.

         На 7 априлий 1880 година Берковский окр. съд в следующий състав председател   И в.   В а з о в,   правителствени членове Гоцо Първанов и Рангел Кузманов, разглежда тъжбата на Еленко Атанасов от с. Костенци против Михал Парванов из гр. Берковица, на когото кучето му изяло 19 ярета и ягнета.
         В това заседание при присъствието на тъжителя, тъжимий Михал Парванов каза:
         - Аз не знаем дали моето куче е изяло ягнетата и яретата на Еленко Атанасов, но понеже Еленко казва, че моето куче му е изяло яретата и ягнетата, то и аз му давам доверие на думите, но затова аз не съм виноват, понеже кучето стои на пчелина ми, а пчелинджията ми Георги Слатинченин не е ми заявил, че кучето ми е правило такива пакости и не е го убил или вързал, то е негова вина и затова кучето сега аз склонявам да ся убие, но възнаграждението за изядените ягнета и ярета да плати пчелинджията ми.
         Командирований член Герасим Истатиев каза:
         - Според изпитът, който направих от околните овчари и от пчелинджията на Михал Първанов, узнах, че действително кучето на Михал Парванов, което стои на пчелина му е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 ягнета и 4 останали още живи, но ще умрат и те, понеже кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия каза, че това куче и по-предишний ден изяло една овца.
         Тъжителят каза: - Аз имам даже и свидетелство от селото ми, че действително кучето на Михал Парванов ми е загубило 19 ягнета и ярета. Като се прочете свидетелството излиза, че действително кучето от пчелина на Михал Парванов действително е изяло на Еленко Атанасов от с. Костенци 8 ярета, 7 ягнета и 4 живи но ще умрат, понеже били ухапани, а освен това, че и по-преди това куче изяло 1 яре и едно измелче (на девет месеца овца).
         (П.П.) Председател   И.   В а з о в,   правителствени членове Ю. Шишков и И. Стоянов, изборни членове (неподписали) и секретар Т. Арсениев.

Р е з о л ю ц и я Н а   Б е р к о в с к и й   о к р ъ ж е н   с ъ д

На 7 априлий 1880 година.

         Присъствували: председател   И.   В а з о в,   действителни членове Ю. Шишков и Ив. Стоянов, изборни членове Г. Първанов, Г. Евстатиев и Р. Кузманов.

Съдът постанови:

         Кучето на Михал Първанов да се убие съгласно с духа на 1 7 0   ч л е н   о т   О т о м а н с к и   н а к а з а т е л е н   з а к о н¹   и овчарят Георги Чилджияния от с. Слатина да плати възнаграждение на Еленко Атанасов 180 гроша.
         (П. П.) Председател   И.   В а з о в,   действителни членове Ю. Шишков и И. Стоянов, временни членове (неподписали).

П р и с ъ д а   №   123
Н а   Б е р к о в с к и й   о к р ъ ж е н   с ъ д

В името на негова светлост български княз Александър I

         Берковский окръжен съд, в откритото си съд. заседание на 7 априлий 1880 год., в следующий състав: Председател   И.   В а з о в,   правителствени членове Ю. Шишков и И. Стоянов; Изборни членове Гоца Парванов и Рангел Кузманов разглежда тъжбата на Еленко Атанасов от с. Костенци, против Михал Парванов из гр. Берковица, на когото кучето му изяло 19 ярета и ягнета.
         При решението на това дело Съдът като взе в съображение:
         1. Че Михал Първанов признава, че е негово кучето, но го дал на пчелинджията Георги Слатенченина да го пази;
         2. Че Георги Слатенченина е бил длъжен да пази кучето, като е вече оставено на неговий надзор;
         3. Че командирований член Герасим Истатиев обясни, че според изпита, който направил на мястото, уверява действително, че това куче е изяло и ухапало на Еленко Атанасов 19 ярета и ягнета;
         4. Че пчелинджията Георги Слатенченин, като знаял, че и по-преди това куче изяло на Исаия Тончев едно изимелче (овца на 9 месеца) е бил длъжен или да го върже, или да извести на Михала Първанов, та той да си го пази:
         На основание 811 ст. от Временните съд. правила

П р и с ъ д и

         Кучето на Михал Първанов да ся убие съгласно с духа на 170 - от Отомански наказателен законник и овчарят Герги Пчелинджията от с. Слатина да плати възнаграждение на Еленко Атанасов 180 гроша.
         Тая присъда е неокончателна и се прочете в окончателна форма на 12 априлия 1880 година, от който ден се почва двенеделний срок за обтъжванието пред Софийски съд съгласно 885 и 863 т. от Врем. съд. правила.
         (П. П.) Председател   В а з о в,   действителни членове Ю. Шишков и Ив. Стоянов, временни членове (неподписали).

Б е л е ж к и   о т   и з д а т е л я

         Жално е, че това гениално творение умълчава някои подробности, например: как е била връчена призовката на кучето, защо не са разпитани, в качеството на свидетели, потърпевшите ярета, които са останали живи - може би щеше да се установи, че кучето не е действувало предумишлено, сиреч, с предварително изработен план, а под влияние на раздражение и в такъв случай нямаше да се накаже, съгласно духа на чл. 170, а щеше да бъде осъдено на петнадесетгодишен затвор с окови, с лишение от граждански и политически права, от право да заема държавни и обществени служби и да носи знакове на отличия. Най-сетне, може да се е намирало в състояние на невменяемост. Впрочем, и кучето е виновно: защо не е подало апелационна жалба против присъдата на г. Ивана Вазова? Но пък не се вижда и да е четена на кучето присъдата в окончателна форма. Има доста поводи да се иска, чрез Касационния съд, възобновяванието на това углавно дело. Роднините и ближните на кучето трябва да вземат мерки, може би ще успеят да реабилитират тъй жестоко потъпканата му от г. Вазова чест.
         Изпълнението на смъртната присъда е било, види се, много трогателно. Сам г. Вазов го описва в стихотворението си „Пребито псее“, от което извличаме следующите стихове:

И аз мечтател бледен,
присъствувах тогаз²
на тоя вик победен³,
на тоя стон последен.
И паднах в мисли аз...
...................

 

Мълчат! И само псето,
дух тъмен и злочест⁴
квичеше в кръв облето
и своя към небето
изпращаше протест⁵.

 

То викаше: О спрете,
о, чакайте сега!
Над мене се смилете⁶
да мра ме оставете
със моята тъга.

 

Меса ми са раздрани;
за мене черна смърт
тук скоро ще настане;
но мойте нови рани
ужасно ме горът.

 

Ох, страшно е да гина
в струите, що гърмът!
Трепера, тъна, стина.
Ох, дайте да почина
на сухо на брегът⁷.

 

Какво ви съм сторило?
За път ви виждам пръв!⁸
В що вас съм увредило,
та леете в беснило
невинната ми кръв?

Иван Аспазиевич Дормидолски,
издател

---

Бележки на Алеко Константинов:

¹ Чл. 170. Когато законно се докаже, че някой предумишлено е убил човек, осъжда се по закона на смърт. [горе]
² При екзекуцията на кучето. [горе]
³ Победний вик на правосъдието. [горе]
⁴ Да не се смесва с духа на чл. 170. [горе]
⁵ По-добре би сторило кучето да изпрати протеста си в Апелативния съд. [горе]
⁶ Поне в този момент, не се ли е усетил г. Вазов, че е трябвало да постанови ходатайство за помилвание. [горе]
⁷ Чудна работа! Те, вместо да обесят, взели да давят кучето в реката. Това не е законно. [горе]
⁸ От това се вижда, че подсъдимото куче не е присъствувало в съдебното заседание, инак щеше да види г. Вазова на председателското място. [горе]

върни се | съдържание | продължи