София, 20 март 1892 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Пак ме отчислиха, ама за какво - и аллаха не знае. Драго ми беше да констатирам, че всичките приятели и множество познати, които ми изказваха през цялата седмица съчувствията си, бяха убедени, че моето отчисление не е нито за неспособност, нито за леност, нито за лошо поведение и всички едногласно, без разлика на партии, осъждаха това разпореждание на новия министър. (Но че това не е било негово действие - аз съм убеден, - той е направил туй, което му е заповядано). Нейсе. Сега ща не ща трябва да си вадя хляба с адвокатство. Съзнавам всичката трудност на началото на тази професия, но какво ще се прави, трябва и желая, ако ли бъде сполучлив новия път, да се емансипирам веднъж за винаги от тази мъртва служба.
         Голубчик Найчо, ти можеш много да ми услужиш в тази тежка минута, ти имаш много дела, които постъпват в тукашния Апелативен съд, от теб зависи да ме препоръчаш на твоите клиенти и надявам се, ще мога да оправдая твоята препоръка.
         Освен това можеш да ме препоръчаш и на другите си колеги-адвокати. Аз няма да пиша на Макавеева сега, но бъди тъй добър да му поговориш, аз зная, че той ме обича и ще се постарае да ми услужи. Аз съм вече готов адвокат, ти недей гледа, че няма обявления във вестниците, - не съм твърде приятел на гръмките реклами.
         Поздрави бай Илия

         Целувам те
А л е к о   К о н с т а н т и н о в

София, 19 март 1893 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         „Две картини“
         I. Представи си такъв случай: ти се веселиш с другари; младостта те увлича към прегръдките на Бахуса и увлечен в общата веселба, ти възливаш обилна струя връх жертвеника на веселия бог; стомаха ти протестира, главата ти се мръщи, но сърцето тупти още по-силно и командува: напред!... А тъй като всяко начало има и край и ти най-сетне напущаш задимения храм на веселието и като дадеш на уличните фенери, без да ти искат, понятие за кривите линии, влизаш в жилището си и като се почудиш малко на Коперника защо се е мъчил да доказва, че Земята се върти, когато това е тъй очевидно за всякого, който изпита изобретението на Ноя, - ти легнеш и вихрушката те завърти заедно с леглото ти и цялата стая, отнесе те в царството на Морфея. И носът, и гърлото ти свирят победен марш цели часове. Събудиш се. Тъмно. Главата ти като че чужда, язикът и устните загорели, гърлото по-сухо от аравийския пясък... Боже! Няма ли капка водица? Капка!... С полузатворени очи ти напипваш около леглото си една чаша, грабваш я разтреперано и с бързината на мълнията, с жаждат на тигъра, със залп глътваш... мастилото, което слугата ти беше през денят излял в чашата, за да измие мастилницата... Картина!
         II. Ти си повереник на с. Брегово пред Соф. апелативен съд. Изучил си делото от кора до кора. Ясно като божи ден! Неприятно ти е, даже сърдиш се защо не ти се възложи някое по-трудно, по-сложно дело. А това какво е - играчка! Отиваш весело и безгрижно в съдът, като на концерт. Докладват делото подробно... Боже! Как не ги мързи да четат всичко това, когато е тъй ясно, че с. Брегово има право! Очевидно!...
         Дават ти думата. Ти, уверен в себе си, иронизираш, че противника ти не е имал кураж да ти излезе насреща; представяш своите доводи, цитират Закона за селските общини и не тези статии, които тъй глупаво и неуместно беше цитирал Вид. окр. съд, а действително отнасящите се към случая и напълно подкрепляющи неоснователността на искът, предявен срещу с. Брегово. Става прокурора и той - ти не се съмняваш - подкреплява напълно твоите обяснения. Резолюцията се отлага за другия ден. Иска ти се даже, преди да чуеш резолюцията, да телеграфираш самоуверено лаконически: „Делото спечелено“, но други занятия те отвличат и ти дочакваш другия ден. Не считаш и за нужно да отидеш, а пращаш писаря в съда да узнае резолюцията... Връща се, съобщава ти. Какво?!... Не може да бъде! - Уви!...

---

         Първата картина е въображаема, втората - е цяла действителност! Но уверявам те, ако бях на мястото на героя в първата картина, нямаше да бъда неприятно изненадан, отколкото при втория случай. Аз и досега не мога да привикна към мойта странна професия. Вчера и днес за успокоение няколко адвокати съм питал дали им се е случвала подобна неочакваност. Разбера се - отговарят всички равнодушно. Може за тях да се разбира, но аз не разбирам... Моя другар веднъж насила ме удържа да не върна парите на един клиент, делото на когото не можах да спечеля в Касацията...
         Сега не остава освен да те моля да увериш Бреговския кмет, че ще употребя старания да може да се отмени решението, ако желае да ги касираме и вложи депозита.
         Забравих и Cholera nostra и всичко... Други път.
         Поздрави домашните и Филипова.

         Прегръщам те
А л е к о

София, 22 март 1893 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Онзи ден, под първото впечатление от резолюцията на Бреговското дело, написах ти едно жално-милно писмо. Чувството се уталожи - разсъдъка остана и сега като си размислям, ида до заключение, че с. Брегово, твърде е възможно, да не е толкова право, колкото аз предполагах. Вместо да се напряга да тълкува Закона за селските общини, общината можеше да представи ведомостите за доказателство, че е заплатила на бившия си кмет. Аз бях длъжен да се държа в Апелацията на същата почва за защита против искът, на каквато е стояла нашата страна в Окръжния съд; аз нямах право да рискувам, като кажа, че можем да представим ведомостите за изплащанието на заплатата на кмета Флоров, - ами ако наистина няма туй доказателство?... Нейсе, джанъм, целта на туй писмо беше съвсем друга, ама на̀ калемѐ гелдѝ...
         „Моля те за две услуги:
         1) Да прегледаш и ми явиш как е решено делото на Крачун Лалов в Касацията на 20 февруари 1893 г. Д. № 196/92 г.
         Как ли, а̀джеба е решено? Ти например, как мислиш? - Кратко и ясно: касационната жалба е оставена без последствие.
         2) Да ми пратиш,   а к о   н е   т и   е   н е п р и я т н о,   т в о я т а „Cholera Nostra“ (отгде знаеш, че е   м о я? Или, ако си уверен, че тя е моя, защо ще ми бъде   н е п р и я т н о   да ти я пратя?) Наопаки, приятно ще ми бъде даже да виждам, че с една шега, която ми е отнела двадесет минути време, заинтересувах цяла столица - от министър до разсилен, та че и   г л у х а т а   провинция дошла. Ей сега получих писмо от Свищов; Каракашев, между другото, ми пише: „нашите цигулари да ти изсвирят „Colera Nostra“, че и ти да се смееш“), за която толкова много съм слушал вече (от кого си слушал? от Младен Иванов? Въображавам си как той я пее!). Тя е била написана на ноти. Няма ли да ми пратиш и нотите? (Е че в нотите е силата я! Самият текст не струва лула тютюн и аз се чудя как се хареса на милия народ. Глупости! Но интересна е личността, към която стиховете се отнасят - ето где е причината на успухът. Вий правите от Видин една депутация да изучи „Cholera Nostra“) и да я предаде на провинцията. С писмо и ноти не се таквози нещо, а столицата не иска да се компрометира нейното произведение. Шегата настрана: при първи удобен случай аз ще ти пратя песента с нотите. Не е само една песен - те са вече цели три, но за   н е в е ж е с т в е н а т а   провинция засега само една.) Честит ви окръжен управител! Да ви е живичък! Свищов благоданствува под негово крило 6-7 години. Но тия дни дохажда в София една депутация (те са на мода!) от Свищов да моли да ги освободят от високата чест да им бъде Станчев управител - но не зная какво са завършили.
         Поздрави домашните.
         Как е бай Илия, тетка Ката, Вана, Зора и прочая? Нищо не ми поменуваш за тях.
         Поздрави Филипова.

         Прегръщам те
А л е к о   К о н с т а н т и н о в

София, 25 септември 1893 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Извини, братенце, ако последната ми телеграма ти се е показала малко нервозна, но влез и ти в моето положение: ти ми пращаш 80 лева за превод и заверявание на 4 документа; в Министерството на външните дела на румънски не превеждат, а ме пратиха в Министерството на правосъдието да заверят пълномощните и в Министерството на вътрешните дела за заверявание на свидетелствата; след туй във външните дела завериха подписите на двете министерства и ми взеха 16 лева. След туй отидох в румънското консулато и оттам ми представиха следующата сметка:

         За потвърдяване на подписите 4х4=20 л.
         За потвърдяване преводи 4х7=28 л.
         За превод от български на румънски 47 л
                  лева зл. 95

         А заедно със заплатените в Министерството 16 лева, правят 111 лева златни. Ти ми прати 80 лева, трябваше да доплатя от себе си 31 лев. На драго сърце би ги доплатил, за да изпълня поръчката ти с тази бързина, с която винаги съм ти услужвал. Но вярвай, голубчик, че аз нямах в джеба си не 31, ами нито 3 лева и това ме накара да те помоля да ми изпратиш остатъка телеграфически. Чакам ден, два, три - ти не се обаждаш и най-сетне ти пратих последната телеграма. Документите от три дена са в консулатото.
         Ти, щастливец, не можеш да си представиш как тъй един человек да няма 30 лева в джеба си. Да би знал ти моето положение, особено след връщанието ми от Америка; да би знал ти на какви условия се снабдих аз с 2000 лева, за да изпълня страстното си желание - да посетя Чикаго, - ти би повярвал, че мога да нямам в даден момент ни един сантим.
         Ти ми пишеш да задържа остатъка от 80 лева за своя труд. Аз не искам възнаграждение за приятелски услуги.
         По настояванието на приятелите аз почнах да пиша пътни бележки „От София до Чикаго и обратно“. Сума хора очакват с нетърпение тези записки. Искат ми ги вече от няколко журнала. Към края на октомври ще бъдат готови.
         Поздрави домашните.

         Т в о й   А л е к о

         По делото на Атанас Божинов не съм получавал нито един сантим, научих, че той бил доста добър търговец с готови обуща и е срамота за него да предлага 20 лева за защита на своята чест. - Делото на Коста С. Иванов за 9 октомври ще го приема, какво да правя, като не дава човека повече. Кажи н г. Филипова, че телеграфирах: „Кула. Коршанову. Подобно дело 15 того Касацията не е гледано. Константинов.“

София, 13 ноември 1893 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Делото за 22 того № 327/92 в Касацията изучих. Има надежда да се спечели. Във всякой случай ще взема Иванчова за другар. Прати пълномощно по-скоро. В това дело ти си устно упълномощен. Писмено пълномощно имаш, но то е от всичките купувачи и се касае само за определението на Окр. съд по действията на нотариуса, което определение е отменено от Апелацията. Пращам ти искания препис от твоето заявление.
         Делото на клиента ви Панто Филипов, гледано на 29 септември в Апелацията, е отложено за призовавание на свидетели; внесен е депозит за повикванието им и ще се насрочи към края на декември или началото на януари.
         Делото, за което ме пита Филипов, е 161/88 г., на 11 того е пратена за публикуване в Държ. вестник призовка и ще се насрочи след изтичането на 4 мес. срок. Бавило се е, понеже не достигали 25 стотинки (?), които аз внесох.
         За делото на Мутиш ехенди ти писах, че ще се гледа на 29 того.

         Прегръщам те
А л е к о

         Чете ли в „Български преглед“ моите пътни бележки „До Чикаго и назад“? Всичките приятели се възхищават, но са недеволни, че са напечатани в този журнал.
         За Cholera Nostra има нова песен, която е облетяла вече няколко градове; не зная дали е стигнала до Видин.
         Приятелите на шега ме наричат български Беранже.

София, 23 декември 1893 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Олмадъ. След една продължителна приятелска беседа с Филипова, правителствения адвокат, който беше тъй добър да ми укаже на няколко прецеденти и да ми изложи взглядовете и начина на действията на правителството при подобни въпроси, - убедих се, че ще бъде напразно губение на време да се очаква, че правителството ще се съгласи доброволно да удовлетвори исканието на твоите доверители по Акчарското блато.
         Отделението на държавните имоти от Нова година пак минува под ведомството на Финансовото министерство. Филипов препоръчва да направиш още един опит: да направиш едно изявление до Финансовото министерство, в което да изложиш подробно работата и да помолиш още веднъж да изпълнят задълженията си доброволно. В това заявление пусни малко чувство, погъделичкай амбицията им, кажи, че те могат да искат мнението на своите юрисконсулти (множествено число) и ще се убедят в твоята правота и в безполезността да докарват работата до съдилища и ги помоли да ти отговорят на заявлението.
         И в това заявление надеждата е малка, но поне може да получиш някой отговор, който ще ти послужи.
         Ето где е спънката: ако беше работата за 15 000 лева, - ти щеше да ги получиш, но тука има и 15 000 лева вреди и загуби, причинени по вината на правителството, та те се боят от отговорност, или по-добре да кажа, те не знаят какво да правят. А към хаосът в нашата отчетност като прибавим и личната безхарактерност на днешния финансов министър, - ще се съгласиш, че няма да се свърши работата без съд.
         В заявлението си ще бъде добре да поменеш най-сетне, че си съгласен, и то волю-неволю, да направиш   д а ж е   и една отстъпка, стига само да се даде край на този въпрос. - С таквози предложение за отстъпка един от моите клиенти хвана Военното министерство като с въдица и с тази въдица сега ще тегли 10 000 лева.
         Опитай се, без да определиш размерът на отстъпката. Нека те те попитат като колко ще отстъпиш, па тогава е лесна работа.
         А бе, Найчо, ти защо правиш така? Защо си ми пратил двама селяне от с. Калугер, без да ми отбележиш колко да им искам за труда си? Ти нали знаеш, че аз от пазарлъци разбирам толкова, колкото от китайски язик. Па и отгде да зная какви хора са. Те ми се представиха като отчаяно бедни и аз без да им видя делото, съгласих се да им приема нещастните (срамота е да го кажа) 25 лева, които изтърсиха от една кесия, а пък в другия джеб кой знае колко пари са имали. Ти знаеш ли колко им помогнах: те бяха осъдени на 8 и 3 години, с ходатайство за 4 г. и 6 месеца. А сега са осъдени по 3 години с ходатайство за един за 3 месеца, другия за 1 месец. Причината да им се помогне толкова беше тая, че аз ги накарах да се самопризнаят и да изповядат вината си пред съдилището. - Те от голяма благодарност ми казаха, че като се върнат във Видин, ще ти дадат 20 лева да ми изпратиш.
         От Ат. Божинова слава богя пет пари не съм получил досега.
         Поздрави домашните.

         Прегръщам те
А л е к о

         [Отстрани на 4 стр. по дължината на листа]: Повръщам ти всичките книжа по Акчарското блато.

София, 20 януари 1894 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Ако помниш, някой си Никола Тодоров от Видин беше ми пратил един запис от 400 лева зл. да ги изискам по съдебен ред от д-р Стаменов, член на тукашния Окр. съд. Делото се вече свърши и преди няколко дни аз взех и предадох на съдеб. пристав изпълнителен лист. Вчера се яви при мене Стаменов и ми каза, че през декември бил платил на Никола Тодоров чрез Добриновича 400 лева зл. с пощенски запис, но Тодоров не искал да ги приеме, без да му се платят и лихвите. Този пощ. запис Стаменов ми показа, той е № 75344 от 24 дек. мин. год. Стаменов ме уверява, че той дължи тази сума като остатък от една къща, купена от Тодоров, и че не е имал никакво условие да плаща лихва и фразата „1 % лихва“ била прибавена, което можал да установи със свидетели. Той ми заявява, че ако Тодоров настоява на лихвите, щял да възбуди срещу него углавно преследвание и да преустанови изпълнителния лист, а за да не се протака работата, предлага на Тодорова да се съгласи да приеме 400 лева зл.
         Аз ти пиша това, понеже не познавам Тодорова, комуто моля да съобщиш горнето и да ми отговориш. - Аз не изказвам никакво мнение в този случай, то е тяхна работа. Стаменов ме моли да пиша и аз пиша.
         По настоявание на приятелите аз ще издам в отделна книжка моите пътни бележки с разни допълнителни комедии. Тази идея срещна голямо съчувствие тука; надявам се че като излезе книжката, и във Видин ще се намерят 5-6 души мераклии да я купят. В София вярвам да продам окол 500 екземпляра. Всичко ще отпечатам 2500 книжки по 1 лев едната.
         А бе защо не ми отговориш получи ли документите по Акчарското блато, - обратната разписка още не ми е върната.
         Делото на Панто Филипов, за 24 януари, по всяка вероятност ще се отложи, защото свидетелите са заявили да ги разпитват във Видин. В делото няма разписката, с която ти е връчен препис от решението, за да се види в срок ли е подадена жалбата.
         Ти малко си го прекалил със сложните лихви, ама нейсе.
         Поздрави домашните си и Филипова.

         Здравей
А л е к о

София, 22 януари 1894 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Направи ми, моля ти се, една приятелска услуга. Бъди тъй добър да запишеш колкото е възможно повече абонати на този лист. Уверявам те, че няма да се разкаеш, - книгата ще заслужава труда ти. Абонаментният лист няма да ми го връщаш сега назад, а ще ми съобщиш само колко екземпляра да ти пратя. Парите ще се съберат след получаванието на книгата.

         Здравей
А л е к о

         Има и за Холера ностра и много други любопитни добавки.

София, 23 март 1894 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Делото на Никола Димитров ще се насрочи през м. май. Какво ми вади душата този Махмуд Враняли, десет пъти съм подкарвал в Касацията по-скоро да го изпратят.
         Понеже не ми отговори колко книжки да ти пратя от „До Чикаго и назад“, пращам ти само 108, колкото съм пратил в най-малки градове като Бургас и пр. Освен цената 1 л. 50 ст., моля ти се да искаш и по 10 ст. за пощенски разноски.
         Зелената книжка е за тебе.
         Моля да ме извиниш за безпокойството и крайно ти благодаря за услугата.
         В следующата книжка на „Мисъл“ се почва едно ново мое произведение.

         Здравей
А л е к о

София, 2 май 1894 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Делото на Ванчо Бадика и Пътру с Айше Халилова и др., назначено за днес, - се отложи за призовавание наследниците на втория ответник Пътру, който се е поминал и призовката му повърната цяла. - По делото на Никола Тодоров от Видин с д-р Стаменов днес получих от съдебния пристав 87 лв. 50 ст. и му дадох отново заявление да делегира изпълнението на Ловчанския съдебен пристав. Задържам си 8 лева и 50 за разноски, за които прилагам квитанциите и ти пращам пощенски запис за 79 лева да ги предадеш на Н. Тодоров. Догдето има такива божествени занятия като съчиняванието на „Бай Ганю“ и пр. да зема аз да ти се занимавам с изпълнения на решения! Цяла година и половина ходя ежемесечно при Съдебния пристав да получавам парите на Н. Тодорова. Аз се отказах вече окончателно да водя дела в мировите съдилища и в Окръжния съд, освен углавни; ще се явявам само в Апелацията и Касацията до по-благоприятни времена.
         Поздрави домашните и изкажи моето най-сърдечно извинение на бай Илия, комуто не побързах навреме да отговоря и да му благодаря за прекрасния черн хайвер.

         Поздрави г. Филипова.

         Здравей
А л е к о

         P. S. Ти си писал на С. Иванчова и си му благодарил за спечелванието делото на Ката. Излъгал те е някой: това дело е отложено за нов оглед и да ти кажа правичката, нямам твърде голяма надежда за спечелвание.

София, 6 март 1895 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Делото на Флорентинчане се спечели, съща се спечелиха и трите дела на Белоградчичанете. Пълномощното по делото на 24 март получих заедно със 120 лева - благодаря. Твърде малка вероятност има, да не кажа невъзможност, да се изпрати анкета от редакциите. Таквази анкета би имала смисъл и значение, ако в нея би взели участие както опозиционните, тъй и правителствените редакции; а пък известно ти е, че „Мир“ и „Прогрес“ се отзоваха надменно иронически на поканата. - Аз продадох за 1500 лева златни моя „Бай Ганю“ на един книжар за едно издание, което ще се появи в първите числа на м. априлий. Статията в „Народен лист“ за отпразнуванието на 28 февруари е написана с един прекрасен литературен език. Поздрави приятелите.

         Цълувам те
А л е к о

София, 22 априлий 1895 г.

         Н а й ч о,

         На прошението Расим бегово в Министерството на правосъдието поставиха резолюция: „Към делото. Министерството не може да издава удостоверения за тълкуванието на законите.“ Не ви ли е достатъчно окръжното да мюфтиите от М-во на външните дела, за което ви телеграфирах?
         Делото Скакалечков-Расим бег с Хатидже х. Ахмедова се отложи за разпит на свидетелите Тодор Ценов и Христо Вапорджийски, подписани на частните продавателни актове; ний не настоявахме за повикванието им, защото и без тях имахме солидна почва за борба; но съдът се възползува от чл. 284. Трябва в течение за един месец да внесете пътни и дневни за двамата свидетели. Това дело, уверен съм, че ще се спечели.

         А л е к о

         Днес съставих план за една петоактна комедия от съвременния ни живот. Дай боже търпение, вярвам, че няма да се посрамя и в драматическото изкуство.

София, 15 юни 1895 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Делото на Ванко Живков с Бръчкова коджа ме поизпоти, но дваж повече изпоти противната страна. Хеле докарахме го до един ред и мисля, че най-сетне ще го спечеля, ако не попречи новото обстоятелство, за което се отложи туй дело, а именно: в апелат. жалба на Бръчкова е казано, че продавачите са си заплатили кантарието за 450 000 кила храни, а понеже два пъти не се плаща, то съдът постанови да представи в течение на един месец Ванко Живков своя тефтер (квит. книга) за м. м. май - юли 1890 г., за дасе провери това нещо. По всички останали въпроси вярвам, че убедин съда в наша полза.
         „Народен лист“ се чете с удоволствие. Драснете нещо и по македонските работи; па ако можете пратете някоя пара да председателя на Мак. дружество в София, г. Никола Иванов (от братя Иванови).

         Т в о й   А л е к о

         [Прибавено с молив в полето]: Депутацията днес замина: Климент, Василий, Тодоров, Моллов, Минчович, Вазов, Ив. Ст. Гешов и Наботков. Изпратена официално. Без въодушевление.

София, 27 февр. 1896 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Удостоверението, което искаше Стан Маринов от Министерството на външните дела, му се изпратило чрез Видинския окръжен управител с писмо от 23 того № 1847. Турският документ със заверен превод днес ти пращам; бяха го загубили в Министерството, та затова се забави. За превода похарчих всичко 16 1/2 лева, които моля веднага да ми пратиш, защото знайш...
         ....
         По делото на Катинка не съм направил още справка. По̀ ми е лесно да се кача на минарето на Бююк джамия и да извикам кукуриго, отколкото да мина през гнусната адвокатска чаршия, за да ида в Окр. съд за справка.
         Не е закона за печата причина за неизлизането на „Знаме“. Потърпете малко.

         А л е к о

         Снощи двама шайкаджии нападнаха при Панаха Т. Георгиев (от редакторите на „Борец“) и го повалиха на земята с един удар с бокс. Цяла София е възмутена от това подло нападение. Предполага се да са дворцова шайка. Има заплашвания и против други лица от опозицията. Опасно е да се ходи по улиците без оръжие нощно време.

София, 6 март 1896 г.

         Н а й ч о   б е,

         Делото на Расим бей Скакалечков с Хатидже х. Ахмедова се спечели - отхвърлиха искът на последнята. В напрежните заседания от името на Скакалечкова се явиха Помянов и Миларов. Днес се явих аз сам и насреща ми Данев. Има си хас да помислите, че вашето окуражително писмо ми е помогнало, особено пък някаква си статья на Милан Шишманов в Юридическо списание!... При всичкото непостоянство на моите занятия, неужели вий допущате, че аз мога да си губя времето с четение „научни“ статии на всякакви полуидиоти и подлеци като Милана (гл. послед. книжка на Юрид. списание. Аз не съм я чел, но ми казват, че имало ужасни мерзости).
         Спечеленото днес дело се касае за една сума от 12 500 лева. Колко ми е платено по това дело, - аз не помня, но във всякой случай ще бъде грях, ако не ми се прати едно допълнително възнаграждение. Аз сам си зная колко напряжение ми костуваше спечелванието на това дело, тъй глупаво заплетено чрез указите на Расим бея свидетели.
         Моля ти се, Найчо, прати ми, ако е възможно, телеграфически 16 1/2 лева, които заплатих за превода на турския документ, защото са ми нужни.
         Поклон на Филипова.

         Здравей
А л е к о

София, 12 априлий 1896 г.

         Д р а г и   Н а й ч о,

         Делото на Ванко Живков „пак се отложи“, за да се разпитат като свидетели 40 души селяне, които били платили кантарието за около 400 000 килограма кукуруз. Бог да е на помощ на противната страна. Нейсе.
         Углавното дело № 172/95 г. за 18 априлий почнах да изучавам, прегледах първостепенното производство и си снех бележки от показанията на свидетелите. Има си хас да се изтърсят всичките 70 обвиняеми в София! Ради бога, кажете им да си седят на местата и вместо да харчат пари за път и да се бъхтят, нека всякой отдели от кесията си по 10 левчета (700 лева! - Охо!!)
         Моля за извинение за историята с „прословутите 16 лева. Ама да знаеш на каква сакънтия бях, па и съм...
         „Нравствените принципи на бай Ганя“ произведоха фурор на студентската вечеринка в „Славянска беседа“ и по антрефилето в „Мир“ види се, че е [sic] многожегнала народните подлеци.
         Поздрави Алексея. Как е градът ви в хайвернориболовно отношение?

         Здравей
А л е к о

София, 4 май 1896 г.

         Н а й ч о,

         Делото на Предо Петров се отложи за дознание, искано от апелаторите, за да установят, че те съвместно с Предо са владели нивата повече от 18 години. Съдът, разбира се, не можеше да не уважи това искание. И аз като съдия бих постъпил също. Въпрос е само доколко ще може за се установи това обстоятелство.
         По-интересно е второто дело, на х. Ив. х. Вълчов с Георги х. Йончев. Аз, както знаеш, бях се отчаял и считах апелационната жалба за празна приказка, но като видях, че ти с ръце и крака я поддържаш, и аз се настроих воинствено и поведох една отчаяна борба с Данева. Като изчерпах всичката си боева амуниция, реших се да пусна и последния си патрон, състоящ се в това, че предложих на Георги Х. Йончев следующата решителна клетва: „Да се закълне, че не се е съгласявал да чака връщанието на Евгеница х. Вълчова и че не дочакал, а завел искът преждевременно, само защото се боял, че след изтичанието на един месец от срокът поръчителите се освобождават от задължението си“ (чл. 667 зад. и дог.).
         Види се, че с тази клетва съм задал доста труд на съдиите, защото те вчера цял ден се съвещавали и едва днес в 11 1/2 преди прадне се произнесоха, след като прегледали (секретарят ми каза) сума френски, руски и немски книги и допуснаха клетвата приблизително в следующата форма: „Да се закълне Георги х. Йончев, че не се е съгласил за заменяванието на стария запис с нов и с отсрочка до 30 март 1896 г. и че не е обещал да чака заменяването до връщанието на Евгеница х. Вълчова“. А защо е завел искът си преждевременно, това, доколкото разумях, ще се подразумява, ако Йончев не положи клетвата. Постанови се да се призоват страните, но Йончев не е задължен да дохожда в София и може да положи клетвата пред Видинския съд. Остава сега на вас да го вразумите.
         Хайверът е чудесен, наистина. Благодаря. Ядохме го Голованов, Илия Георгов и Тодоров Общия. Ако се удостоя друг път с подобна посилка, не ви задължавам да уведомявате за изпращането й цялата столица, защото в един последующ случай ще искам да угостя Ангела Орукина и затова не трбява да знае останалата България.
         Утре Славянската беседа отива с увеселителен трен за Перник да се повесели до вечерта и да разгледа мините и брикетената фабрика.
         Пращам ти тая част от „Нравствените принципи на бай Ганя“, която четох на вечеринката. Всичкият ефект зависи от майсторското четение.
         Поздрав на Алексея.

         Цункам те
А л е к о

София, 22 октомври 1896 г.

         Н а й ч о,   Н а й ч о,

         „Ами какво е това съглашение с Радиславова и Грекова. Ето какво значи да няма никаква организация, да се отбягва от естественото съглашение с цанковистите и когато ни заварят събитията неприготвени, да отиваме да се съединяваме със стамболисти. И какъв резултат може да се получи от подобно съглашение? Такъв един съюз не е ли крайно безнравствен?“ - Да живееш, Найчо! Аз никога не съм се съмнявал, че именно такива чувства на благородно негодувание ще възбуди в тебе комедията, която тия дни се разигра между радослависти, стамболисти и... Цанкова! Аз не казвам „и цанковистите“, защото и най-близките приятели на този инвалиден старец са възмутени от неговата постъпка. Той извардил един момент, когато отстъствували неговите дервиши, и окръжен от Генадиева и Йонков - Владиникина подписал поднесеното му от Радославова съглашение за съвместно действие по изборите. А г. Каравелов, след като изслуша мнението на своите приятели, отказа категорически да подпише подобно съглашение, защото действително това щеше да бъде крайно безнравствено. Ний решихме, че нашата - макар и неорганизирана още - партия трябва да запази поне оная морална мощ, която е била винаги нейната сила и която ни печели симпатиите на честните и млади хора. Щяхме да дадем един твърде низкопробен урок за възпитанието на народа, ако бяхме подали ръка на стамболистите и с това да способствуваме за тяхната реабилитация.
         Последното неестествено съглашение не трябва да се смесва с колективната постъпка на четворицата в Двореца, която имаше за цел   с а м о   да обезпечи свободата на предстоящите избори, като си задържаше всякой правото на свободно действие. Г. Каравелов, като предвиждаше, че даже тази колективна постъпка ще се експлоатира в смисъл на съглашение между партиите, както от правителствените, тъй и от опозиционните органи, - със съгласието на приятелите си състави един протокол, който се подписа предварително от четворицата водители.
         Г. Каравелов тръгна вчера по агитационна обиколка. Той ще мине набързо Пловдив, Сливен, Бургас, сетне ще иде във Варна, Разград. По-нататък пътят му ще зависи от обстоятелствата. Но във всякой случай ний му препоръчахме непременно да обиколи Западна България.
         ...Прекъсвам тук писмото и тръгвам за Апелацията. Май-май че ще допуснат клетвата по делото на Мутиш ефенди. Такава глупава практика се е установила. Аз съм приготвил в ума си силни аргументи против клетвата, но да видим...
         Като се върна от съдилището, ще продължавам писмото.

         (Продължение. 11 ч. 5 м. пред пладне). Моите аргументи не отидоха нахалос: съдът отхвърли клетвата и потвърди решението. Сега спокойно ще похарча 150 лева, които ще ми изпратиш, защото ги заслужих - особено по делото на Цоло Братков.

         Вчера като изпращахме г. Каравелова за Пловдив и като гледах как този человек, - който през целия си живот нито е ял, нито е спал като хората - с бодрост и младежко увлечение отива да нагази в областта на най-злите си и най-подли врагове - съединистите, - вярвай, че усетих душевно стеснение в нашето малодушие. Нека всички се проникнем от духът на този истински борец за тържеството на идеите. Каквито лични недостатъци да има той, все пак не може да се отрече, че е най-светлата политическа личност у нас...

         Викат ме в Градския съвет, дявал да го вземе. Трябва да прекъсна пак писмото...

         (Продължение. 2 ч. 45 м. п[осле] пладне). Събитията ни заварват, казваш, неорганизирани. Ами че кой е виноват за това, бе Найчо. Не е ли несъмнено, че вашата видинска група е съставена от най-почтени и най-уважавани личности не само във Видин, но и в целият окръг. Е добре, голубчик, организирайте се. Кой ви пречи? Опозореният Драмов ли? Неужели ще го оставите той да превъзмогне. Кой - Макавеев ли, който е изгубил съвсем почвата под краката си. Полуумният Добринович ли, който в добавка към всичко се омаскари с разни гешефтарчета. Партийната сила винаги ще си остане в потенциално състояние, ако енергичната агитация не се устреми да я превърне в жива сила. Ний страдаем от неувереност в нашите сили. Неужели на вашата нравствена мощ един Младен Иванов ще импонира с това, че е украсил градът ви с един бардак!...
         Тия дни ще бъде разпратено до приятелите в провинцията едно окръжно за организирането ни. Два-три дни след него ще се прати друго окръжно по предстоящите избори. Най-важният пункт в последното се заключава в това, че избирателната борба трябва да бъде насочена против правителствените натрапени кандидати. Ний фактически, без да се обвързваме като Цанкова в съюз със стамболистите, не изключваме възможността на местни съглашения, и то пак за избор на лица неопозорени, - а трябва да признаем, че такива ги има във всяка партия.
         Пишете, бе братя, недейте чака само от нас сиромасите. Запитвайте за каквото обичате и нам ще ни бъде драго да ви отговаряме.
         Ще се постарая да поместя пратените кореспонденции. Ний сега имаме нужда от агитационни дописки, пишете.
         Поклон на приятелите

         З д р а в е й   -   А л е к о

София, 31 март 1897 г.

         Н а й ч о,

         Здрасти! Мен още по̀ ме е яд, че оня ден не можах да дойда на телефона, па да чуя само да ми кажеш: „Алѐко бе, тѝ ли си бе?“ - и толкова; повече не ми трябва; моята любима увертюра на Вилхелм Тел не би могла да ми достави по-голяма наслада. Па и аз да ти извикам едно: „На̀йчо, голубчик!“, ама с такова ударение на „а“, че да ти писнат ушите.
         Впрочем аз накарах Илия да ми възпроизведе целият ви разговор.
         - Ама чуваше ли се, разбираше ли се гласът на Найча?
         - Разбираше се.
         - Ама ясно ли се разбираше, ясно съвсем? А?
         - Е ясно...
         Ти остави мене, ами и хер Прайзер се е разтъжил за тебе. Не можеш да го познаеш; ходи като замаян, ту из градината, ту из коридорите, ту в зимникът... В зимникът по всяка вероятност ходи най-често. Но няма онова веселие. Зер няма сего кой с весели песни да го буди, няма кой ръченица да потропне, кой с цигулка да засвири, кой като барабан да затропа на вратата за чай.
         Па остави Прайзера, ами и кученцето, и то се загуби някъде, изчезна. Няма сега кой да го погали и да му вика: „Куче бре, кученце бре, ох, ох, ох, ох, мойто кученце...“ Ти знаеш ли, че откакто си заминал, на орелът гласа се не чува. Честна дума.
         ---
         Откакто си заминал само веднъж се събрахме у дома: Илия, Червениванов, Ляпчев, хер Прайзер и аз. Хер Прайзер тази вечер „случайно“ беше се нарязал като казак. Можеш да си представиш какъв хубавец е бил, като ти кажа, че през цялата нощ той все налиташе да танцува с Ляпчева. И Ляпчев му уйдиса на ума; но аз не мога да си представя как можа той да изтърпи дъхът му. За да можеш по-нагледно да се представиш картината на нашия гуляй, изпращам ти една рисунка: Прайзер и Ляпчев играят полка.
         Изпращам ти един подлистник, който беше нареден за „Знаме“, но аз го оттеглих, понеже остана неразяснена случката, която описва. Но когато и да е този разказ ще бъде напечатан. Върни ми го.
         За великденския брой на „Знаме“ ще приготвя един много интересен подлистник на тема: как трябва да бъде представена България на Всемирното изложение в Париж.
         Ти ми писа за едно парично искание, но откъде трябва да се земе: от Военното ли министерство или от Сметната палата. Разправи ми, бе Найчо, нали знаеш, че аз съм много прост в житейските работи.
         Поздрави Грозданка и Златанова. Щастливци!
         Трите дена преди Великден каним се цялата компания да ги прекараме на Черепишкият манастир. Желая ти весело преминуване на светлите празници.
         Поздрави Филипова, Витанова, Балева и пр.
         Последните книжки на Медицинска беседа ме накараха да се влюбя във Витанова. Молодец! Като четях препечатаният там разказ за един доктор, аз в лицето на този доктор виждах самият Витанов. Стисни му ръката от моя страна.
         Довиждане, Найчо!

         Прегръщам те.
А л е к о

         Витски ми изпрати само 250 лева. Дали ще се ограничи само с тях? Не е ли грехота, бе Найчо, когато моят противник по този процес, Радев, няколко дена след процеса ми показа цяла шепа злато, получени като хонорар: 650 лева получил само за това заседание.

върни се | съдържание | продължи