ДЕЙСТВУЮЩИ ЛИЦА

 

И в а н  С т о и ч к о в – кмет селски
П е т ъ р  Ц в е т е в – учител
К и л е  Д р ъ в н и к о – селянин
Г р и г о р и й  Т е с т о в – българин из Русия
Г у н ч о  С о п о в – агитатор
С т.  К а м ш и к о в – полицейски стражар
Т е м и д о в – мирови съдия
К р ъ ч м а р и н
Ц о н к а  Д о н ч о в а – негова жена
Двама сопаджии, разсилен, секретар, селянин

 

 

Първото действие произхожда в селска кръчма; второто – при мировия съдия.

Д Е Й С Т В И Е  П Ъ Р В О

Я в л е н и е  I

         Сцената представлява селска кръчма. При повдигането на завесата сцената е пуста. След минута от две от две противоположни страни тичешком влизат  С о п о в  и  К а м ш и к о в.

         С о п о в. Видя ли го? К а м ш и к о в. Кого? С о п о в. Бесарабеца. К а м ш и к о в. Видях го. С о п о в (скороговорка). Чувай, скоро ще ще пусне черква, тук ще се съберат селяните и Тестов, надявам се, ще си пъхне гагата да агитира или ще хване да се бърка, когато аз ги надумвам, и тогава ще се постарая да го раздразна и ако ли каже нещо сепнато, ще го премера с врачанската, той ще вика – ти не се явявай; но дип ако видиш, че излезе по-ербап, тогава изскочи и състави акт; а после ний със съдията ще се споразумеем. Чуваш ли? Хайде сега иди вътре и се скрий. Хем отваряй си очите да не го скалпазаниш, че началникът е наш, ха-а... Скоро, ей ги изат!

Излизат двамата.

Влизат учител  Ц в е т е в,  кмет  С т о и ч к о в  и няколко души селяни. Сценка между стражарина и кръчмарката.

         С т о и ч к о в. Е, даскале, артък ти днес си спечелил играта. Ей – механджии, я дай да пием с даскала половин ока вино. Че право си казуваш, даскале, нашио бугарин работен народ. (Налива.) Е, хад наздраве!
         Ц в е т е в. Наздраве! Дай господ здраве.
         С т о и ч к о в. А че така а, у Немско сааде барабой ядат.
         Е д и н  от  с е л я н и т е (се обажда). Ми барабой лошо ли е бе? Нали и то за човеци е дадено?
         Ц в е т е в. Да, братя, хубава е нашата земя, богата е нашата земя, ама нали ний не сме хора, си извъртаме очите. Дал ни господ всичко: и яденето ни си е ядене, и пиенето ни си е пиене, ама де-де, декам ще стоим мирно? По другите земи отглади мрат, по сокаците се търкалят, а зер свят много, па землище малко. Па ний от боллук, от кръв сме пощръклели. Че ний хора ли сме?
         С т о ч к о в. Е па все сме си хора, оно не си е баш тамам, ама зер като човеци.
         Е д и н  о т  с е л я н и т е (се обажда). Та па що че му чиниш... (Пие.)
         Ц в е т е в. Е сега Боте Стоин и стока има, и бащина има и шеовете му шеове, ама де-де, нали дяволо му влиза под кожата, зема, та запаля на човека сеното. Че дойде страшно – беля. Що че чиниш? Да го обадиш – не чини; Боте не си е баш сой – я че ме запали, я че ме утепе. Море оно не си е хептен почтено да не казуеш на царщината, ама нейсе, селянин ни е, че го вардиме.
         С т о и ч к о в. Да заплати зараро, па тоя път че му простиме. Че даде пет ока вино; нали така? – Я попей бе, даскале, ама убав глас имаш, истина.
         Ц в е т е в. (пие и начева да пее със сипкав тенор).

Де се е чуло видяло
мома войвода да бие – и пр.

Влиза Т е с т о в.

         Т е с т о в. И-и-и-ха-а! Дай на тези господа още пет ока вино. Здрасти, братци, как поживавате. Страст? Как обичам такъв разгулний народ.
         В с и ч к и. Здрасти, братушка.
         С т о и ч к о в. Я се помръдни, даскале, направи место на човека. Яла бе, седни. А тъй. Е, що правиш, що чиниш?
         Т е с т о в. Спасибо, ничево, добре съм. А ви славно кажется поживавате. Ну, валяй, ребята! Наливай! (Пият и се чукат.) Вот кое са назовава славна жизън. Она, конечно, не е действително като у приспособени государства, морала не ни е дотам с принципи, но все таки говоря по правда, удовлетворително. Ну, пей!
         С т о и ч к о в. Е, попей малко, даскале, попей на човека.
         Ц в е т е в. Не бе, ти не разбираш, той ни дума да сръбнем. Така си имат те една лакардия; ние дека казуваме „пей”, те го думат „пий”...
         Т е с т о в. Как раз наоборот: „пей”, това значи пей, тоест значи, например „пий”, а „пей” сиреч по болгарскому ще вийде по нашемо „пой”. Понятно ли ви е? Конечно, очен просто. Ну хайде, пей! Ну-де, скорей!
         С т о ч к о в. Ама чекай, азека май че ли го баш ра̀збрах...
         Т е с т о в. Ех ти, голова неочевидная; не земи вот стакана си и пий.
         Е д и н о т с е л я н и т е (се обажда). А бе оно... да пием казува. Сѐга то иде като друго, ама не си е баш като по влашки не знам, как инак иде. Е, наздрави.
         Т е с т о в. Удоволствието, господа, не е допълнително само с крепки напитки, защото, братци мои, не е, стало-бит, телесно физическо; вот например, някога пиеш, пиеш и ти се затумани гарнизонта и „чортики пред глаза”, както казват по нас, а что приобретаваш? Тфу! Вот что. Съвсем особна статья е например, театер, а? Неправда ли? А? чорт возми! Вот чувствително ей – богу! Ну, конечно, тука всичко е в музиката – вот где е главното.
         С т о ч к о в. И моето хлапе е там при музиката, у Совѝя, оная зима го вика̀а зема̀ха го за война.
         Е д и н  о т  с е л я н и т е. И моа го закара̀ха, па го съблѐкоха, па дофторо го гледа̀ и казува̀, че му е много тесен кърсто, та го пущѝха.

Влиза С о п о в.

         Т е с т о в (без да го забележи). А вий сте дураци, че си давате синовете в армията. Каква вигода имате от това? Аз понимавам, ама да има триста тисячи корпуса бригадни ескадрона, а то е какви-нибуд восемнадцат девяти, фунтови оръдия, няма сталобит, три четверти дивизия. Не стои да си тратиш времето напусто. И наконец, что е за наука таквази? Тфу! Плю нуть да и толко!
         С о п о в. Чувай! Хем да си отваряш очите, като плюеш, че ти ги отварям на четири, ха!
         Т е с т о в. Что такой?
         С о п о в. Как „что такой”! Защо ми наплю ботушите?
         Т е с т о в. А, извинете, голубчик.
         С о п о в. Какво е това „извинете”, не разбирам аз „извинете”. Обърни си слюнката!
         Т е с т о в. А може бит аз не желая.
         С о п о в. Не желаеш ти, ама аз ще та накарам. Обърши го!
         Т е с т о в. Пожалуиста, какво си са разкричал? Вот важна птица! Много са ошибаваш, ако мислиш, че аз ще са испугая. Ти си въобразяваш за много високощатска особа. Знаем ги ний подобни, голубчик.
         С о п о в. Хайде, нейсе, на кеф си ма намерил, а то не щеше да ти мине тъй лесно. (Към селяните.) Братия, да оставим настрана дребните работи; положението е стратегическо. Много са заблуждавате вий, братя, ако мислите да са ослободите от тази критика, която владее на економическото състояние. Вий, братя, аз няма да ви обяснявам какво значи костентуция, туй и малките деца го знаят вече, и тези, които са се учили малко много, и те го знаят, братя. О, братя, нашата татковина се разкъса по Сансте`фанската България. Римската империя, господа, и тя също са е разкъсала и затова, братя, да са държим до последнята капка на кръвта си. Сега е вече девестнасети век. България са простира, братя, и на изток, и на запад, а пък ако щете, и на север, и на юг, затова братя да се стремим относително заради костентуцията. О, да знаете вий колко е страдал българския народ, а оттука логически следва, братя, че ний тряба да презираме всички, които искат да изпият костите на началството; мразете ги, братя, презирайте ги, тъпчете ги, омаскарете ги, защото, господа, най-доброто нещо е свобода, равенство и братство. О, братя, дайте ми сто драма вино, защото ми пресъхнаха устата.
         С т о и ч к о в. Е па как да не пресъ̀нат, много хоратиш; оно може тъй и требова, ама като не му разбираме. Я сѐди, по-харно е. Сѐди си – ѐ така, па че си пиеме, па че си сборуваме.
         Т е с т о в (тихо). По крайней мере да говори нещо с толком, а то чорт знает, что и кричи, като сумашедший. Вот дурак!
         С о п о в (като изпива виното. Към Тестова). Какво бъбриш? Сбирай си устата! (Към селяните.) Братя, недейте обръща внимание на тогози, той е черна душа, защото той не ще да слуша моите проповеди. Аз, господа, тук гърдите ми се касат, и то все за отечеството, за просвещение, за слобода и любов; ама не за таквази любов, братя, проста, а за любов таквазинаке... да се обичаме, господа, като братя, а щом е това така, любезни братя, то вий трябва да заплюете този човек и да му пречупите свирките, да не стъпва вече в селото ви...
         Ж е н а т а  н а  к р ъ ч м а р и н а (подава си главата). Оти да го тепат човеко, гиди магаре недно!...
         К р ъ ч м а р и н ъ т. Хаде, хаде, млъкни, гледай си там работата, че като вляга...
         Т е с т о в. Вот, дубина! И да не земеш ли такав човек за шиворот да вон. Но бабата молодец – ей богу. Ха-ха! Той думаше, да ма испугае като перепелка с ружото. Е-хе, брат...
         С о п о в. Да, братя, жените са прости, те не разбират...
         Е д и н о т с е л я н и т е. Ете, жена нали е – проста си е. И низека баш не те разбираме, ама се си е хубаво така, да те гледаме, па да си пиеме; е, зер, что че каеш, човеци...
         С о п о в. Да, господа, трябва повечко човещина и съвест да имаме...
         С ъ щ и я т с е л я н и н. Е па нали ти това казувам – човещина, като хора: ядене, пиеме, хоратиме.
         С о п о в (без да обръща внимание). Да, братя костентуцията е нещо благословено, нещо таквози, господа, което туйнаке... ний трябва да се борим за запазванието й...
         С т о и ч к о в. Море оно не си е сой да са бориш; оня ден нали се борих Стойчин Герги и Колето, та падна Герги, майки, па си строши крако̀...
         Ц в е т е в. Леле наистина!!
         Е д и н  о т  с е л я н и т е. Ете, Коле го турна на землята, ама оня дявол... е, зер хлапета... що че им чиниш?
         С о п о в. Имайте търпение, братя, да ма слушате докрай; тука се касае относително до нашето отечество и особино по причина на предстоятелните избори...
         С т о и ч к о в. Бе ние като да се сещаме какво ти е зо̀ро, ами не ти хората̀та нашенска. Такива като теб дохождат два-три пъти на година; е зер царска работа, не е като ний да го мислим; ама други сборуват по-чисто, не е тъй свързано. Я сѐди, сѐди на̀ ти кърпа, о̀бърши се – че си се изпотил много...
         Т е с т о в (тихо). Вот молодец кмета, сряза го тъй – мой почтенний.
         С о п о в. Времето, господа, не ни позволява да губим напразно време, защото в неделя ще правим бюро, пък ний не сме още готови, затова, братя, както казва и костентуцията, требва да изберете Пенча Телето.
         Е д и н о т с е л я н и т е. Ми че го изберем, оти да го не изберем, ама не го познаваме.
         С т о и ч к о в (тихо). Ти мълчи, нека даде дваесе ока вино, па че видиме.
         Е д и н о т с е л я н и т е. Еми че оно си е на хесапо.
         С о п о в. Да, братя, да го избереме, защото вий знаете хиляди примери от историята, дето Римската империя, както и относително Южна Америка са пропаднали, защото не са избирали, както гласи глава XXI от костентуцията. Пенчо Телето, господа, е един патриотин челяк, единтаквозинаки... Той е много страдал, братя, от туйнаке... на Зелено дърво беше, когато водеха робите от Шипка, затова той има право да ни заплюй, ако не го изберем такъв народен чиляк. Дайте ми още сто драми вино.
         Т е с т о в (тихо). Той само това знае: плюй да плюй. И това са називало възпитателно понятие. Гарнизонта му слаб и затова, сталобит, са ругае като сапожник. (Към селяните.) Послушайте, братци мои, пят ока вино съм ви дал, още пят от кармана си ще заплата, само недейте обръща никакво внимание, дето ви балтае този човек из пусто в порожно.
         Е д и н  о т  с е л я н и т е. Е та дай още пет ока, па он а̀ко си хорати, нали не сака пари...
         Т е с т о в (към кръчмарина). Дайте, голубчик, още пят ока вино. (Пият.) Виното, господа, не е крепки напиток, а вот водката – да, понятно. Изпиеш стакан и „голова без мозги” – както казват у нас. Идеше на балагана – вий разбирате что такое балаган? Балаган, стало-бит цирк – ко`ните полка танцуват, а там – акробати, трапеция таквази важна, после музика – чудо! Ей богу. Излезе мазо̀нка, че като закатай на риса̀ка, а там – сукина дочка, като свестене в галоп, мой почтений, прелест! И тъй, братци мои, съберемвя някой път компания и валяй в цирка, а там дернеш му два по-щроха „а искри летят”, както казват у нас. Ех, това са назовава жизън...
         С о п о в. Братя, недейте слуша този пияница, от него нищо няма да научите. Времето, господа, е стратегическо и затова да оставим критиката за друга дистанция. Най-важното нещо е политиката и затова да се съединим, братя, с всичките си сили, защото режима относително костентуцията, братя, както ви е известно от науката и от историята, то е священо таинство и затова не може всякой да го таквозинаке... Вий трябва да знаете, братя, че стотини хиляди царства са ся противили относително заради свободата и затова като имаме пред вид моите документални убеждения, надевам се, че ще изберете Пенча Телето.
         Т е с т о в (тихо). Вот сумашедши! Болтае като дурак, настоящи попугай. (Към селяните.) Братци, вий не са подавайте, покажете се за молодци; той ви рекомандува какой-нибуд Пенчо Телето, вероятно настоящи теленок без мозги. Недейте го избира, братци.
         С о п о в. Чувай, аз та моля да не са бъркаш, дето не ти е работата. Ти нямаш никакви интереси за просвещението и бъди малко по-логичен, защо касателно заради екстрени понятия, ний разбираме малко повечко от тебе. А пък ти си пияница, разбираш ли?
         Т е с т о в. Вот и разсуждава още! Ех ти голова фарисейская!
         С о п о в. Я млъкни, хей гарга, ще ма накараш да ти извъртя една врачанска.
         Т е с т о в. Как! Что такой?
         С о п о в. Ей-я, виждаш ли я? (Показа му сопата.) Само три като ти стовара, ще те приспа.
         Т е с т о в. А ну попробвай.
         С о п о в. Че мигар ще ма е страх бе, подлец, черна душа. (Удря го веднъж. Тестов му хваща сопата с едната ръка, а с другата се впива в косите му.)
         С е л я н и т е. Бре, що чините, чекай те, оставете бре, братя, немойте така. Тюх, бре! Та нали е срамота?
         Т е с т о в (тегли го за косата). Вот тебе и врачанска...
         С о п о в. Чувай, пусни ма, е-ей! предател!

Влиза стражарина Камшиков, а след него и жената на кръчмарина.

         К а м ш и к о в. Стой! Какво чините тука? (Към Тестова.) Ти кой си? Кой ти е дал право да биеш мирните хора, а? Свиня! (Удря го.)
         Т е с т о в. Послушайте, аз ви моля да имате по-сантиментални обръщения!
         К а м ш и к о в. Какво? Я гледай диване, той има сурат още и да отговаря. (Удря го.)
         Т е с т о в. Ей, ви что такое ето за безобразие, аз ще подам нормален рапорт на началството.
         С о п о в (тихо на Камшиков). Не бой се, удряй! Аз съм ти приятел с началника. Състави акт.
         К а м ш и к о в. Чувайте, никой да не излиза. Ще съставя протокол и тогава ще видим този сарахошин на кого ще са жалова. (Изважда хартия и мастило и сяда на масата.) Ела сега ти тука и казувай каквото ще та питам.
         Т е с т о в. С болшим удолствием.
         К а м ш и к о в. Как та казуват?
         Т е с т о в. Григорий Афанасиев Тестов, Таврической губернии, Симферополскаго уезда, Павл...
         К а м ш и к о в. Е хей, какво бъбриш като празна воденица? по-полечка – Григор... Атанас... как каза?
         Т е с т о в. Григорий Афанасиев Тестов, Таврической...
         К а м ш и к о в. Е, доста... Афнас... Какво е това Афнас, не можеше да хортуваш още по човешки, кажи Атанас да те разберат; е подире Тестов, тъй ли?
         Т е с т о в. Так точно.
         К а м ш и к о в. Отдека си?
         Т е с т о в. Таврической губернии, Симферополскаго уезда, Павловской волости, села...
         К а м ш и к о в. Чувай какво та питат? Аз искам да ми кажеш от кое село си – от Берковица, от Хаджооглу – Пазарджик ли, от Фисландия ли, отдека си?
         Т е с т о в. Никак нет. Аз съм от село Акчар, Павловской волости, Симфероп...
         К а м ш и к о в. Млъкни бе, сарахош! Какво бъбриш!
         Т е с т о в. Аз би покорно просил, господин городовой – да бъдете малко по-сантиментален. Аз собствено говоря, отвечавам на въпросите ви и болше ничево. Что за основателно пълно право имате да ма назовавате с разни безразлични предположения. Аз съм, слава богу, почтений человек и по̀дати плащам своеобразно и как разво – время, вед аз не съм какой-нибуд малчишка да ся ругаете с мене.
         К а м ш и к о в. Хайде, хайде, стига си лаял...
         Т е с т о в. Лаят соба`ките и вий нямате допълнително основание...
         К а м ш и к о в. На колко со години?
         Т е с т о в. Може да се ошибавам, но кажется на святаго Онуфрия как раз тридцат восем.
         К а м ш и к о в. Жена, деца имаш ли?
         Т е с т о в. Никак нет вопросително супружество, но едина девочка имам.
         К а м ш и к о в. Как? Говори по-човешки.
         Т е с т о в. Аз ви отвечавам слава богу человеческим язиком. Не счет супружница – так нямам, а имам само един ребенок от женски полк.
         К а м ш и к о в. Е че как тъй?
         Т е с т о в. Тук няма нищо удивително за поражение, сплош и рядом са приключват таквизи дезинхевкции.
         К а м ш и к о в. Бе че ти не знаеш какво говориш. Кой та пита за дизинхвекцията, че ти знаеш ли на какво казуват дизинхвегция.
         Т е с т о в. Пожалуста, на счет деликатните слова и ний ксе-что разбираме. Дезинвхекция, това стало бит, значи церемония, сиреч например, оказия.
         К а м ш и к о в. Хей, диване с диване, разбираш ти дяволите: дезинфенкцията тя е влашка дума, по нашенски значи кога мирише нещо. Ти си дезинфенкция, че ти мирише дъха на возилница.

Край на I действие.

Д Е Й С Т В И Е  В Т О Р О

Зала на мировото съдилище. Съдията и секретарят.

         С ъ д и я т а. Я да видим каква е тази визитна карта. (Чете.) „Г. съдия, днес ще са гледа у вас делото на Гунчо Сопов, обвиняем в нанисание побой на някой си скакалец Григорий Тестов. Г. съдия, този Тестов е един окаян пияница и без никакви политически убеждения, а тъй като нашия приятел Сопов ще ни бъде нужен тия дни, по причина на изборите, то моля как да е да го опрадваете. – Регистратор Панталеймонов...” Ех, да им се не види главата и службата... (Звъни.) Заседанието е открито. Ще са гледа углавното дело № 1001, по обвинението на Гунчо Сопов в нанисание побой на Григорий Тестов. Разсилний! Викай Гунчо Сопов.
         Р а з с и л н и я т (със сипкав глас през вратата). Гунчо Сопов!
         С о п о в (зад вратата се чува гласа му). Хем по-полека да викаш; не ма ли познаваш. (Влиза в залата небрежно и непочтително.)
         С ъ д и я т а. Григорий Тестов!
         Р а з с и л н и я т (вика). Григорий Тестов!
         Т е с т о в. Я. (Влиза скромно.)
         С ъ д и я т а. Как ви казват?
         Т е с т о в. Григорий Афанасиев Тестов.
         С ъ д и я т а. Отгде сте?
         Т е с т о в. Таврическа губерния Симферполского уезда, Павловской волости, села Акчар.
         С ъ д и я т а (към секретаря). Напиши Русия, то се разбира. (Към Тестова) На колко сте години?
         Т е с т о в. Ако не са ошибавам, на св. Онуфрия как раз тридцать восемь.
         С ъ д и я т а. Давани ли сте под съд?
         Т е с т о в. Никак нет, г. съдия.
         С ъ д и я т а (към разсилния). Повикай свидетеля Иван Стоичков.
         Р а з с и л н и я т (вика). Иван Стоичков!
         С т о и ч к о в (чува се гласът му зад сцената). Ей ма почекай да си изтърся лулата.
         Р а з с и л н и я т. Хайде, хайде, скоро.
         С т о и ч к о в (влиза). Ми, оти бързаш така?
         С ъ д и я т а (звъни). Ш... ш...!
         С т о и ч к о в (сепнато се обръща към съдията и после с идиотска усмивка). Помага бог, даскале.
         Р а з с и л н и я т (мушка Стоичков по ребрата и го наместя на надлежното място.) Мълчи, стой тука.
         С ъ д и я т а. Как те казуват?
         С т о и ч к о в. Леле! Ми забрави ли; нали сме божем, комшии бе, даскале...
         С ъ д и я т а (звъни). Чувай, тук не е кръчма, тук е съд.
         С т о и ч к о в. Ете съд е, оти да не е съд.
         С ъ д и я т а. Е, кога е тъй... Чувай какво ще те питам и отговаряй.
         С т о и ч к о в. Ете нали казувам.
         С ъ д и я т а. Как ти е името?
         С т о и ч к о в. Оти питаш? Е, нейсе... Йоване ма казуват.
         С ъ д и я т а. А на баща ти?
         С т о и ч к о в. Баща ми умре, бог да го прости...
         С ъ д и я т а. Аз не те питам жив ли е, умрял ли е, аз...
         С т о и ч к о в. Бе оти да ма питаш, нали знаеш, че беше се напил на смъртта му като...
         С ъ д и я т а (звъни). Мълчи или сега ще те извада навън. Казвай, как викат баща ти?
         С т о и ч к о в. Мо̀а ли баща?
         С ъ д и я т а. Да, твоя.
         С т о и ч к о в. Ете, казуваха го Герге.
         С ъ д и я т а. А фамилията ти как е?
         С т о и ч к о в. Спола̀ети, живо-здраво, пупо й се беше развил малко, та...
         С ъ д и я т а. Какво?
         С т о и ч к о в. Ете пупо й се онодел...
         С ъ д и я т а. Стой! Аз те питам как ти е фамилията?...
         С т о и ч к о в. Ете нали казувам, като жена...
         С ъ д и я т а. Презимето, прекора как ти е?
         С т о и ч к о в. Ми че нали ми извади ти прекор Иван Червото, та и сега ми казунат така.
         С ъ д и я т а. Ти недей говори повече от това, за което те питам.
         С т о и ч к о в. Бива...
         С ъ д и я т а. На колко си години?
         С т о и ч к о в. Е па може да имам два-трийспедесе години, повече немам.
         С ъ д и я т а. Колко?
         С т о и ч к о в. Е па нали казувам, три-четерий-спедесе години – толкова.
         С ъ д и я т а. Отдека си?
         С т о и ч к о в. Ете нали сме от Войнеговци.
         С ъ д и я т а. Даван ли си под съд?
         С т о и ч к о в. Ете кога ти открадна...
         С ъ д и я та. Мълчи! Тѝ даван ли си под съд?
         Т е с т о в (настрана). Вот тебе и на! И судията стал бит, не проч на счот чужди кармани.
         С т о и ч к о в. Пазѝл ма бог.
         С ъ д и я т а. Какво занятие имаш?
         С т о и ч к о в. Земноделец, о̀ра, ко̀па.
         С ъ д и я т а (към разсилния). Викай свидетеля Стоян Камшиков.
         Р а з с и л н и я т (вика). Стоян Камшиков.
         К а м ш и к о в. Я! Влиза (по солдатски).
         С ъ д и я т а. Как та казват?
         К а м ш и к о в. Стоян Камшиков.
         С ъ д и я т а. Как? Камшиков?
         К а м ш и к о в. Точно так.
         С ъ д и я т а. Отде си?
         К а м ш и к о в. От Татариново.
         С ъ д и я т а. Какво занятие имаш?
         К а м ш и к о в. Старши полицейски стражар.
         С ъ д и я т а. Грамотен ли си?
         К а м ш и к о в. Точно так.
         С ъ д и я т а. Даван ли си под съд?
         К а м ш и к о в. Никак нет.
         С ъ д и я т а (към разсилния). Викай свидетелката Цонка Дончова.
         Р а з с и л н и я т (вика). Цонка Дончова.
         Д о н ч о в а. Ей ме, тука съм. (Влиза със страхопочитание.) Добър ви ден!
         С ъ д и я т а (звъни). Ш... ш...!

Разсилният я държи за рамената и я тика до надлежното място.

         С ъ д и я т а. Как ти е името?
         Д о н ч о в а. А?
         С ъ д и я т а. Как те казуват?
         Д о н ч о в а. Мене ли?
         С ъ д и я т а. Да, тебе!
         Д о н ч о в а (смее се). Ха-а, оти питаш?
         С ъ д и я т а. Казвай де, скоро, нямам време да са бава.
         Д о н ч о в а. Какво да ти казувам? Името ли?
         С ъ д и я т а. Да, името.
         Д о н ч о в а. Чиьо име? Моето ли?
         С ъ д и я т а. Да, казвай скоро.
         Д о н ч о в а. Ами оти така скоро ти требова?
         С ъ д и я т а. Мълчи, не разговаряй, казвай каквото та питам!
         Д о н ч о в а. Е па да ти кажем.
         С ъ д и я т а. Е кажи де!
         Д о н ч о в а. Какво да ти кажа?
         С ъ д и я т а. Е каже де!
         Д о н ч о в а. Какво да ти кажа?
         С ъ д и я т а . Името ти?
         Д о н ч о в а. Моето ли?
         С ъ д и я т а. Да.
         Д о н ч о в а. Мене ме казуват Цонке.
         С ъ д и я т а. Чия Цонка?
         Д о н ч о в а. Цонка Дончова.
         С ъ д и я т а. Отдека си?
         Д о н ч о в а. От Войнеговци. Ами ти, даскале, нали знаеш, оти ме питаш?
         С ъ д и я т а. Мълчи, аз не съм ти даскал, аз съм съдия.
         Д о н ч о в а. Ми, судия си, оти да не си судия.
         С ъ д и я т а. На колко си години?
         Д о н ч о в а. А?
         С ъ д и я т а. Колко години имаш?
         Д о н ч о в а. Кой?
         С ъ д и я т а. Ти.
         Д о н ч о в а. Язе ли?
         С ъ д и я т а. Да.
         Д о н ч о в а (смее се идиотски). Ха-ха!
         С ъ д и я т а. Какво се смееш? Кажи, колко си години.
         Д о н ч о в а. Е па нали ти казувам.
         С ъ д и я т а. Какво казуваш?
         Д о н ч о в а. Е та какво сакаш да ти казувам?
         С ъ д и я т а. На колко си години?
         Д о н ч о в а. Ми оти ми се смееш?
         С ъ д и я т а. Не разговаряй. Никой не ти се смее, аз та питам да кажеш колко си години.
         Д о н ч о в а. А бе отдека да зная на колко съм годин.
         С ъ д и я т а. Ами кой ще знае?
         Д о н ч о в а. Е па не съм се родила ази сама, майка ми ма е родила, тя че знае на колко съм годин.
         С ъ д и я т а. Е кажи, имаш ли двайсет годин?
         Д о н ч о в а. Може да имам дваесе годин.
         С ъ д и я т а. Как тъй може? А може да имаш и петдесет?
         Д о н ч о в а. Е па може и педесе да имам.
         С ъ д и я т а. Ами че ти не знаеш ли да четеш?
         Д о н ч о в а. Да чета? Не зна̀а.
         С ъ д и я т а. Не знаеш ли: едно, две, три...
         Д о н ч о в а. Четири, пет...
         С ъ д и я т а. До колко можеш да броиш?
         Д о н ч о в а. Ете до дваесе и седем гроша можем да броѝм...

върни се | съдържание | продължи