По повод сказката „Какво нещо е социализмът“, държана от учителя Петър Джидров в Софийското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“, моето мнение като софийски училищен настоятел е следното:
         Тази сказка има без съмнение научен характер преди всичко и разгледава историческото развитие на социализма като важно обществено явление. Едно, което бие в очи, то са грубите донякъде епитети, с които лекторът изобилно обсипва носителите на идеи, несъгласни със социалистическите, но за този недостатък на сказката не е виновен толкова той, колкото авторите на книжките, от които във форма на цитати е черпил своите сведения.
         Туй, което не е запретено, е позволено. Законът за народното просвещение не запретява на лица със социалистически убеждения да бъдат учители. Ако правителството намира, че проповядванието на социализма влия вредно на възпитанието на учениците, то може и трябва да запрети тези проповеди и учителят, който не се съобрази с такова запрещение, ще търпи последствията.
         Но не трябва да се смесва деятелността на един учител в учителското дружество с неговите учителски обязаности. Четенението на сказка пред учителите не значи и проповядвание на заключающите се в нея идеи и пред самите ученици, както не може да се признае, че един интимен разговор между учители може косвено да влияе на учениците им.
         Социализмът като учение не се преследва от нашите закони и държанието на сказка по социализма, обективно гледано, не е нито престъпно, нито безнравствено и затова ний не разполагаме със законни средства, нито имаме нравствено право да преследваме носителите на тези идеи, макар и да са учители, щом те не се отклоняват от изпълнението на своите обязаности като такива.
         Не ще никакво съмнение, че в едно дружество от учители по̀ е естествено да чуваме сказки по педагогията, по разните клонове на положителните науки, по-близко до кръга на тяхната професионална деятелност: но от туй никак не следва, че на учителя трябва да се запрети всяко обсъждане на обществени, икономически въпроси и явления.
         По тия съображения, накратко изложени, аз не съм на мнение да се запрещава безусловно на г. Джидрова да говори в учителското дружество по социални въпроси, както не съм съгласен да му се предлага да се откаже от социализма. Също така мисля, че би било жестоко да се отстрани той от занимателна длъжност само затуй, че (не пред учениците, а пред учителите) е излагал идеи не престъпни и не безнравствени, но несъгласни с нашите идеи.
         Затова на мнение съм училищното настоятелство по този въпрос да вземе следующото решение:
         „Препоръчва се на софийските народни учители в сказките, които те държат в дружеството си, да се придържат по-близко към кръга на тяхната педагогическа деятелност в най-широкия смисъл на тая дума.“

         София,
         4 априлий 1896 г.

         Софийски училищен настоятел:
         А л е к о     К о н с т а н т и н о в  

---

Бележки:

         Публикувано от Емил Стефанов в сп. „Изкуство“, г. III, 1947 г., стр. 324-325. Особеното мнение на Алеко Константинов е написано в протокола от 4.IV.1896 г. на софийското училищно настоятелство. Заседанието на училищното настоятелство е било свикано поради оплакването срещу софийския учител Петър Джидров, тогава социалист, който е чел пред членовете на соф. околийско учителско дружество сказка на тема „Какво нещо е социализмът“. С протокола от 4.IV.1896 г. Петър Джидров е бил уволнен за водене на социалистическа пропаганда. Протоколът е подписан от д-р Д. Моллов, тогаваше помощник кмет на столицата, и Н. Маринов. Алеко Константинов е подписал протокола при особено мнение, а към него се е присъединил и училищният настоятел Д. Бързаков.

върни се | съдържание | продължи