София, 16 май 1892 г.

         Д р а г и   Т о н ч е в,

         Ходих, „свърших работата“ и се върнах благополучно, а снощи даже отпразнувах с приятелите щастливото ми избавление от дивашкото племе, среди което бях попаднал. Не съм прегледал картата на Българското княжество добре, но ми се струва, че селото, в което отидох по твое желание, едва ли ще бъде известно на господа географите. Аз считам моето пътешествие „Dans les tènèbres de la Bulgarie“ като едно откритие не по-малко интересно от това на Станлея „Dans les tènèbres de l`Afrique“. Една от интересните особености на новооткритото от мен племе се състои в това, че те примамват в своята скалиста страна чужденци и ги обричат на гладна смърт. Последнята участ щеше да изпита и твоят покорен слуга. На 11 май, славния ден на славянските просветители, началниците на племето, за да ме примамят и затворят в тъй наречената стая „с кревети чиста работа“ - дадоха ми да си хапна едно твърде странно ядение, което по вкусът си напомняше малка пражени яйца. Под думите „кревети чиста работа“ жителите на с. Василовци разбират една кочина, в която вместо корито с трици стоят два одъра, постлани с един вид черги. Тъй като „стаята“ вместо въздух беше напълнена с газове, несравнено по-силни от ония, които се чувствуват в помещенията „где царь пешком ходит“, - то аз пожелах да отворя „прозореца“. Напрасен труд! Тамошните прозорци не са направени да се отварят. Добре, помислих аз, диваците искат да ме задушат в тази ограда, ами моя другар? Беден момък, такъв ли трябваше да бъде конецът на тази невинна душа! Стаята се отвори и на прагът се показа едно лице, което ми напомни Риналдо-Риналдини, знаменитият италиянски разбойник. Оказа се, че той бил жрец в едно древно капище (по нашему мънастирски игумен). Ний помислихме, че е дошъл да ни чете някои предсмъртни молитви, но останахме излъгани: той беше пратен да пренощува при нас и бе му дадена заповед да сгъстява с помощта на устата си и „други части“ газовете в оградата. През нощта се чуваха гърмежи в стаята, но аз огнестрелно оръжие не видях...
         На сутринта аз с моя спътник, придружен от множество туземци, въоръжени с тояги, покатерих се по една висока камениста планина и превалихме в подножието на другата страна точно в 9 часа сутринта. Към 10 1/2 часа ни нападна едно неприятелско племе, наречено „Лопушанци“, предвождано от един дърт циганин. За този последния „нашите“ ми казаха, че бил винаги готов да се закълне за пет пари. Към пладне изгладнелите туземци почнаха да роптаят против пълководците си, а последните ги утешаваха с това, че „който търпи гладен цял ден, придобива прекрасен апетит за вечеря“. Около 2 часа след пладне яви се една кавалкада - това беше комисията. Почна се...
         Ето в кратки чърти „поетическата страна“ на моето пътешествие. Що се касае до „прозата“, аз намирам, че е по-удобно да се срещнем след празниците, за да ти докладвам подробно. Във вторник след обед между 2 и 5 часа аз съм на твое разположение.
         Но богу било угодно да продължи още моите дни; ний се избавихме от пленът в сряда сутринта и в селото Костинброд една гъркиня ни спаси от гладна смърт.
         Право ми казваше ти, че ще извлека много впечатления от пътуването си. Ще забравя много неща, но Василовци и Лопушна ще останат завинаги в памятта ми.

         Твой
         А л е к о   К о н с т а н т и н о в

София, 21 май 1894 г.

         Г о с п о д и н   Ю р.   И в а н о в,

         Г. Ив. Ев. Гешов днес съобщи на редакционния комитет за Фотиновия юбилеен сборник, че вследствие на новата му длъжност не ще му бъде възможно да вземе участие в заседанието на комитета, а заедно с това ни изпрати едно писмо от г. д-р Ив. Шишманов, с което последния заявява, че няма възможност да напише обещаната от него биография на Фотинова, понеже бил много зает с урежданието на българския отдел в Анверското изложение. Комитетът ми възложи приятната обязаност да Ви помоля, почитаеми Господин Иванов, да бъдете тъй добри и се потрудите да напишете поне накратко един биографически очерк за Фотинова. За вашия труд ще получите едно прилично възнаграждение. Вий можете да се обърнете към г. Шишманова да Ви даде материалите, които той бе събрал за същата цел.

         С почитание
         А л е к о   К о н с т а н т и н о в

София, 4 октимври 1894 г.

         Д р а г и   К р ъ с т е в,

         Евреинът като остане без пари, разгръща старите тефтери. Аз вчера останах с няколко гологана и си спомних за евреина. Направих сметка, че съм ти дал само от „Бай Ганя“ за пет печатни коли материал. Ти ми обеща, че ще се постараеш да ми заплатиш по 100 лева за колата. Досега си ми дал 300 или 200, не помня, направи справка и бъди тъй добър да ми внесеш остатъка, защото съм окончателно осиромашал. Ти вярваш ли, че снощи нямах пари за ядение!... От Георгя узнах случайно, че имал набрани твои пари 45 лева, аз като гладен вълк се хвърлих върху него, стиснах го за гушата, бръкнах му в джеба, и грабнах тия пари. Моля те, гълъбче, дай ми още пари да си платя квартирата и да си купя дрехи.
         Почнах вече „Бай Ганьо прави избори“, но работя без охота.

         Твой
         гладен боец за идея и непоправим идеалист
         А л е к о   К о н с т а н т и н о в

София, 10 октомври 1894 г.

         Д р а г и   б а й   Н и к о л а,

         Получих Вашето грамадно писмо и много съм Ви благодарен за сведенията, които ми давате. Три пъти вече го прочетох и трябва пак да го преглеждам, за да усвоя богатия материал. Дадох да се печата заявлението на Вардимския кмет. Ще поместя и други някои работи, които имат прямо отношение към изборите и могат да послужат за касирванието. Едно нещо в писмото Ви ми се видя необяснимо и ме кара да Ви обърна вниманието и Ви помоля да бъдете осторожни: как е станало така, че сам Д. Буров да Ви предлага услугите си да се заеме с поддръжката на нашите интереси чрез касирванието на свищовските избори; дали, аджеба, тука не се крие някоя Велзевулска машинация? Едно само ще ви моля: В никой случай да не давате в ръцете на Д. Бурова или на когото и да било от консерваторите нашите протести и други документи. Аз, братко, нямам вяра в тях. Може те да са честнейши хора, но като пристигнат в София и попаднат в ноктите на Блюдолизеца или Велзевула от нашите документи и дим няма да остане. Разпоредете се така, щото книжата да се предадат на мене лично, за да мога предварително да запозная със съдържанието им някои по-видни депутати и, като снема копие, под разписка да ги предам на председателя на Събранието.
         Има голяма надежда, че свищовските избори ще бъдат касирани. Аз отдавна чувах, че съединистите и цанковистите ще ни поддържат, а за каравелистите и дума не може да бъде - те ще се борят докрай. Както ще видите в последния бр. на в. „Съгласие“, касиранието на свищовските избори е едно от условията за съглашението между консерватори и русофили. Ако това е така, ако нашата работа успя дотам - то не само че не е тактично, но ще бъде голяма слабост от наша страна да предоставяме на консерваторите да защищават нашите права. Па най-сетне за правилността на изборите се произнася преди всичко проверовачната комисия, а сетне се дебатира в Събранието. Аз дадох на свищовските приятели обещание, че ще извадя из носовете на Стоилова и Велзевула нашите избори - и ще ги извадя. Накарах всичката преса, освен в. „Мир“, да признае, че свищовските избори са разбойнически. Но чакайте, тове е още перестрелка! Пратете ни по-скоро протестите да им отворя един артилерийски огън, та да им израсне на сърцето свищовския 11 септември.
         Ще гледам да поизстине мястото и на свищовския училищен инспектор, а до това време нека не спи Клубът на моралното влияние (младежите), а да го подемне фър-фър-патка, както бай Паня.
         Говорих на Хр. Гешова да се постарае, ако може да назвачи Лучев за Околийски.
         Не завиждам на положението на „нашите“   и з б р а н и ц и!   Готвите ли газени тенекета?
         До отварянието на Събранието не очаквайте твърде от мене; но Вий, моля Ви, пишете ми. Давайте ми снаряди - аз ще бомбардирам.
         Протестите по-скоро! Колкото е възможно по-скоро! Депутатите вече се сбират. Не остава време.
         Поздравете честната компания.

         Здравейте
         А л е к о   К о н с т а н т и н о в

         Говори се за положително: Радославова и Пешева вън, Величков на Просвещението, Маджаров на Търговията и Земеделието и д-р Данев на Правосъдието.
         (В проект: Т. Теодоров на Общите сгради). Председател на Събранието М. Балабанов, подпредседатели Т. Теодоров и С. С. Бобчев.
         Както щете, драги бай Никола, но нашите русофили излязоха баби. Пример: вчера имаше покана на молебен за здравето на царя. Полицията къса поканите и запретява. Е, моля Ви се, положението на русофилите не е ли бабешко! Като умре някой швабски ерцхерцог по цял месец траур се държи и панихиди правят... А-ах! Изгря-ще и на нашата улица слънце!...

         С ъ щ и й

София, 9 юли 1896 г.

         Д р а г и   М и р к о,

         Извини за безпокойството, което ще ти причиня с това писмо, и моля те, имай добрината да ми направиш услугата, която тук ти излагам: преди няколко време един мой нов свищовски съсед, Киро Арабаджиев, ме пита с писмо дали съм съгласен да му продам къщата си. Аз не му отговорих веднага, защото чаках да уредя сметките си с наследниците на Атанаса Каракашев. Сега вече стана една спогодба между мене и г-жа Ружа, тъй щото не срещам препятствия за продажбата на къщата. Преди няколко дни нени Матей, като се завърна от Свищов, съобщи ми, че Киро Абаджиев предлага за къщата 15.000 лева златни. За тази цена е къщата оценена и по емлячните книги, но не ми се иска да я дам тъй евтино. Ти може би знаеш какво чудо пари се е похарчило за тази къща. Аз въобще не бих искал да продам къщата на частно лице и бих предпочел да я купи градът или правителството, понеже тя е къща с историческо значение, като първа българска къща, в която стъпи кракът на царя-освободителя, но какво да се прави, когато в България не се ценят такива къщи.
         И ако се решавам да я продам на частно лице, правя го само за това, че според нашите семейни нещастия още по-нещастния закон за наследството прави да се намесват в бащината ми къща хора от чугди род: та искам да разчистя всичко, да не ми оставят само печални възпоминания от миналото. При всичко това аз ще продам къщата само ако се намерят добри мющерии. Моля ти се, братко, бъде тъй добър да влезеш в споразумение с Киро Абаджиев и виж дано откъснеш колкото е възможно повече, като почнеш да слизаш от 20000 лева. Пращам ти пълномощно да вършиш всичко, което е нужно за извършвание на продажбата, която ще се извърши, разбира се, след като получиш предварително стойността. Разноските по продажбата ще бъдат за сметка на купувачът. Ако може да намериш и други мющерии, тогава може да се повдигне цената, понеже Киро като съсед ще конкурира.
         Пращам ти ключовете. Пиши ми за всичко, което направиш. Поздрави домашните си.

         Здравей
         А л е к о   К о н с т а н т и н о в

         P. S. Киро Абаджиев се бои, че къщата ще се обезцени, защото щели да режат от нея. Но това нищо не значи, защото,   п ъ р в о,   господ знае кога ще режат и   в т о р о,   ако той не бъде доволен от оценката, която ще направи Градския съвет, той може чрез съд да иска истинските си загуби.

върни се | съдържание | продължи