Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Вий знаете ли що значи амнистия? -
провикна се умният Стоенчо Михайловски*

 

Алеко Константинов

 

 

         И каква олимпийска поза изобажаваше умният Стоенчо Михайловски, като се провикна:
         - Вий знаете ли що значи амнистия?
         Хвърли той като бомба този въпрос, скръсти ръце, като че се загърна в тогата си, навъси вежди и победоносно впери презрителен поглед към лявата половина на народните представители.
         - Хъ̀ сега, да ви видим! - говореха тържествующите физиономии от дясната половина, уверени в бездънната ерудиция на защитника на охранителните начала.
         Стоенчо продължава да изглажда разликата между себе си и Юпитера, фигурата му изображава статуята на презрението. Отвориха се отново гръмоносните уста и блъвнаха втора бомба:
         - А? Знаете ли що значи амнистия?
         Якобинците мълчат.
         - Презрени якобинци! - говори замръзналата поза на умния Стоенча.
         Амнистия значи. . .
         Умният Стоенчо съзнава всичкото величие на своето положение. Той знае, че е хипнотизирал цялото събрание, превърнал го е в слух. Той знае, че всичко жажде да чуе пророческите му думи, и затова си играе с търпението на Събранието. Той процежда думите си слог по слог:
         - Амнистия значи о-про-ща-вание!
         Якобинците правят дълги физиономии. Еленският Юпитер1 ги изглежда така, като че иска да изплюе нещо горчиво.
         - Амнистия значи опрощавание на политически престъпници, съдени и осъдени с присъди, влезли в законна сила.
         - О-хо! - обажда се една група якобинци.
         - Ха-ха-ха! - отзова се друга група. Людете на охранителните начала и техните сателити почват да се потят.
         - . . .Да! Непременно съдени и непременно осъдени с присъди, влезли в законна сила! - изгърмява натъртено умният Стоенчо.
         - Ха-ха-ха! - едно дружно, непринудено, от сърце „ха-ха-ха“ акомпанира гръмотевицата на умния Стоенча.
         Охранителните сфери ги души кашлица. Носовете им клюмнали. Поетът-министър, унесен от гръмовержеца на върха Олимп, не иска да знае за земните дефиниции. Амнистия! Че каква работа има той с някаква си глупава амнистия? Нека си трошат главите там долу, в полите на Витоша. Кой знае какви музи се мяркаха в този момент пред очите на симпатичния поет - той сияеше, занесен в надземни сфери.
         - Това опрощаване - говореше умният Стоенчо - могат да заслужат само те-е-е-е-зи престъпници, които са ни дали доказателства, че са се покаяли, че се срамят, че се гнусят от своите минали дела.
         - О-хо! Ха-ха-ха! - акомпанират людете на разрушителните начала. Людете на охранителните начала бършат потта от челата си. Техните сателити са задавени от кашлица.
         - Те-е-е-е-зи престъпници, които, така да речем, сами ударят клеймото на позора върху вси-и-ичкото свое минало!
         - Я млъкни бе, маскара, не те ли е срам! - изпуща неволно един, види се, от най-разрушителните елементи.
         - Вий за съединението ли говорите? - обажда се един от по-малко разрушителните сфери.
         Поетът-министър слиза от Олимп и почва да се вслушва какво се говори тук долу, на грешната земя. Сияйният му образ почва да бледнее. Божествената му усмивка се превръща в конвулсия.
         - Аз разделям тия, за които се иска амнистия, на шест категории - гърми Юпитер, - от пърр-рвата катего-о-рия са лицата, които са избягали, без да ги гони някой, а просто защото не им се харесвала България. . .
         - Недейте оскърбява съединистите! - иронизира един от средна ръка разрушител.
         - От втората категория са разни фалити - бълва огън умният Стоенчо. - От трета категория са крадци. - И тук той нарежда имена.
         - Това е гнусно, това е подло да се нападат отсъствующи лица, които нямат възможност да се защищават! - викат якобинците.
         Умният Стоенчо се загръща в тогата си и стреля презрение.
         - От четвъртата катего-о-рия са хората, които с комплоти, с бунтове, с убийства хвърлиха страната в огън и пламък. . .
         - Защо оскърбявате министрите Величкова и Меджарова! - иронизират умерените разрушители.
         Поетът-министър почва да избърсва потта от лицето си. Носовете на сателитите клюмнали до вратовръзките им.
         - От петата и шестата катего-о-рии са хората, които о-о-още не са се покаяли и не са признали съществующия ред на работите. Хората от първите три категории могат да се завърнат, след като измолят от нас милост и се подвъргнат на някои полицейски мерки. За своите общи престъпления те ще си отговарят. Хората от последните три категории не заслужават нашето милосърдие! Те не са се покаяли, те са опасни разрушителни елементи, на които, щом кракът стъпи в Свищов или Лом, целият обществен строй ще отиде с краката нагоре.
         - Ти лъжеш, ти клеветиш, безсрамнико! - негодуват якобинците. - Толкова ли е як твоят строй, щото при войска и полиция петдесет души емигранти да го обърнат с краката нагоре!
         - Само една слаба ръка може да изпусне да избягат от ръцете на правосъдието тези разрушителни елементи - ораторствува умният Стоенчо.
         Събранието кипва. Цялата му лява половина едва се сдържа да не покрие с храчки симпатичния оратор. Вик, шум до небеса!
         Умният Стоенчо не иска да знае за вълненията на якобинците, той кръстосва ръце по наполеоновски (Тфу! Може ли да се прави сравнение на благородната поза на нашия роялист с позата на корсиканския авантюрист!) и продължава:
         - Не дай боже! Не дай боже да видят свобода, да дочакат амнистия тия разрушителни елементи! Ний ще бъдем тогава свидетели на такава анархия, на такива бунтове и кръвопролития, пред които ще бледнеят като невинна детска играчка всичките събития на миналия режим. . .
         - Да живее защитникът на Стамболова! - обаждат се разрушителните сфери.
         Умният Стоенчо изригва презрение и продължава:
         - И тогава князът ще има право да повери властта на человек с железни ръце, с челичени пръсти, с които да стисне гушата на българския народ - и Стоенчо стиска пръстите си, като че почва вече да души българския народ, - и цялата интелигенция ще ръкопляска на негово царско височество.

 

         - - - -

 

         Умният Стоенчо свърши!. . .

 

         Недейте забравя, че умният Стоенчо е назначен член в комисията за изследване пакостите от миналия режим. . .

 

 

         София, 10 декември 1894 г.

 

 

 

---

 

 

         * Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, I, бр. 33 от 12.XII.1894 г. с подпис: Един от Клуба на моралното влияние.
         Фейлетонът е писан по повод речта, която Стоян Михайловски произнесъл в Народното събрание на 9.XII.1894 г. във връзка с внесеното предложение за амнистия на политическите емигранти от Стамболовия режим. (Вж. протокола на VIII Обикновено Народно събрание от 9.XII.1894 г.). Въпросът за амнистията е поставен в Народното събрание от Трайко Китанчев, народен представител от групата на Петко Каравелов. Той е внесъл следния законопроект за всеобща амнистия:
         „Член единствен. Амнистират се всички политически престъпници от началото на освобождението до 15.X.1894 г.
         Забележка. От тази амнистия не могат да се ползуват лица, които са били министри, за своите действия и престъпления през време на службата им като такива (министри).“
         Законопроектът е подписан от група народни представители, между които е и членът на социалдемократическата парламентарна група Янко Сакъзов.
         Чрез своя съпартизанин Георги Добринович, Стоилов внася друг законопроект за амнистия на престъпления, извършени само по времето на Стамболов - от 1887 г. до 18.V.1894 г. Със своя законопроект Стоилов фактически изключва емигрантите от амнистията.
         В речта си Стоян Михайловски защищава законопроекта на Стоилов.

 

 

 

1 Стоян Михайловски е роден в Елена. [горе]

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]