Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КАТО СЛЪНЦЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

              Като зрънце,
      като просено зрънце,
      от крилатия вятър посято,
      тя пониква несетно в душата
      и пораства, класи и узрява.

       

              Като птичка,
      като мъничка птичка,
      през морета от юг долетяла,
      във сърцето невинно заспало,
      тя си свива гнездо и запява.

       

              Като слънце,
      като божие слънце,
      над живота ни кратък и беден,
      и дори над деня ни последен
      тя изгрява - греховна и свята.

       

              Като песен,
      като майчина песен,
      ненадейно в чужбина дочута,
      поразява беглеца залутан -
      любовта - съвестта на земята.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]