Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СЪДБА

 

Елисавета Багряна

 

 

      През улиците здрачни, през къщите, стените,
      през плачещия ромон на есенния ден,
      през този град, погребан в желязо и гранити -
      усещам, че ме чакаш - ликуващ и смутен.

       

      Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
      усещам ти ръцете, протегнати насън,
      усещам как се вслушваш за стъпките познати
      и как сърцето трепва при всеки шум отвън.

       

      И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
      и теглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
      И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
      в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]