Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

УТРИННА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Ето брезите сребристи и борове тъмни.
      Ето и двете високи черковни кубета.
      Скоро и долу в града и в полето ще съмне -
      ведро поглежда окото ти синьо - небето.

       

      - Ти, който виждаш и който четеш в сърцата,
      както в отдавна позната, разтворена книга,
      бдиш над цветя и над птички, и пазиш децата,
      боже, към тебе очите си молещи вдигам.

       

      Пълно с любов e сърцето ми слабо, човешко,
      пълно със земна любов и с възторг, и с умора,
      както лозница, отрупана с гроздове тежки,
      както и причастие чаша, налята догоре.

       

      Трябваше жертва - и аз я принесох, и ето -
      още треперят ръцете ми в първите тръпки.
      Само да знам, че е жертвата моя приета,
      моя тамян, че достига до твоите стъпки.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]