УТРИННА

Елисавета Багряна

Ето брезите сребристи и борове тъмни.
Ето и двете високи черковни кубета.
Скоро и долу в града и в полето ще съмне -
ведро поглежда окото ти синьо - небето.

 

- Ти, който виждаш и който четеш в сърцата,
както в отдавна позната, разтворена книга,
бдиш над цветя и над птички, и пазиш децата,
боже, към тебе очите си молещи вдигам.

 

Пълно с любов e сърцето ми слабо, човешко,
пълно със земна любов и с възторг, и с умора,
както лозница, отрупана с гроздове тежки,
както и причастие чаша, налята догоре.

 

Трябваше жертва - и аз я принесох, и ето -
още треперят ръцете ми в първите тръпки.
Само да знам, че е жертвата моя приета,
моя тамян, че достига до твоите стъпки.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи