Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ДЕН ПЪРВИ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Тук някога се сля небето със земята,
      през мътния порой плющяха знамена,
      зариха се в пръстта, полягаха нивята -
      пожъна огнен сърп незрели семена...

       

      А днеска - погледни от край до край небето -
      бездънното око над нашият оброк -
      и пълните жита, градините, полето,
      налелия се плод с избистрен, меден сок.

       

      - Дочаках те и аз, дочаках най-подире,
      ден с обич оплоден и благодарно тих.
      През огън и вода преминах да те диря,
      безспирно се стремях, воювах - победих.

       

      Бъди добре дошъл. И отдих, и умора,
      и радост, и печал, и ти, възлюбен плен -
      нали сте вие дял за всички замни хора -
      бъди добре дошъл, мой светъл, първи ден.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]