ДЕН ПЪРВИ

Елисавета Багряна

Тук някога се сля небето със земята,
през мътния порой плющяха знамена,
зариха се в пръстта, полягаха нивята -
пожъна огнен сърп незрели семена...

 

А днеска - погледни от край до край небето -
бездънното око над нашият оброк -
и пълните жита, градините, полето,
налелия се плод с избистрен, меден сок.

 

- Дочаках те и аз, дочаках най-подире,
ден с обич оплоден и благодарно тих.
През огън и вода преминах да те диря,
безспирно се стремях, воювах - победих.

 

Бъди добре дошъл. И отдих, и умора,
и радост, и печал, и ти, възлюбен плен -
нали сте вие дял за всички замни хора -
бъди добре дошъл, мой светъл, първи ден.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи