Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ВЕЧЕРНЯ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Нависнали оръсени над бялата стена,
      дърветата, заслушани в пороя замълчал,
      блестят като ресниците на плакала жена,
      нечакано запалени от радостна лъча.

       

      По пътя отражения, кръстосани в зигзаг,
      а в облаците - златния черковен кръст забит.
      Това е сякаш двойния, таинствен знак
      на моята и твоята преплетени съдби.

       

      Една дарохранилница, единствен мой съсъд,
      в подножието божие, с наведена глава,
      ще сложа в бъдещия ден на праведния съд,
      когато ще са лишни и молитви, и слова.

       

      А Бог-отец отблъсне ли принесения дар,
      от женствена и майчина любов и скръб събран,
      ще впиеш Ти - Родителко - проляния нектар
      във своите вселюбещи, приемащи недра.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]