Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

МЪДРОСТ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Като в приказка - дреме гората, в своя есенен накит от злато.
      Нито птици унесено пеят, нито вятър в листата шуми.
      Само пътят се бодро белее - но и той се стопява в мъглата
      и по него ний, сенки безмълвни, уморено вървиме сами.

       

      Колко много напразна тревога, колко мъка в очите прикрита,
      колко сълзи преглътнали мълком, колко плач във човешкия глас...
      Безнадеждно самотни и чужди - всеки лута се, дири и пита -
      а всевечната, земната мъдрост - тя разляна е вредом край нас:

       

      да ликуваме с ведрата пролет, да горим с кехлибарното лято
      и наесен - с усмивка на обич към света, и прекрасен, и чист -
      без тъгата на спомени празни, без страха пред надежди крилати -
      да угаснем с вечерното слънце, да умрем с осланения лист...

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]