Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПАСТОРАЛ

 

Елисавета Багряна

 

 

      ДОКАТО ШУМИ над нас шатъра на зеления дъб
      и като ясно море се вълнува младата трева,
      докато слънцето догори върху планинският ръб
      и кукувицата отчете - нашия живот, невям...

       

      Доде трае този ден, който не ще се върне за нас,
      притвори очи за миг и изслушай - като на шега -
      старинния пасторал, нежен като песента на саз,
      изпят преди много векове - като че от мен сега.

       

      ТИ, КОЙТО в летния зной уморено от пътя не бягаш
      и като мене, в леса - хладен не дириш подслон.
      Ти, който носиш в ръце, като жезъл, попътна тояга,
      който по хълма вървиш - сякаш възлизаш на трон.

       

      Кой е рода ти, не знам, но ела - и от дъбови листи
      аз ще ти сложа венец. Кой си, не искам да знам:
      Пан, олимпиец, пират ли, дошъл сред водите златисти
      белите кораби ти пепел да сториш и плам...

       

      Слушай: царица да бях, бих ти дала аз своето племе,
      вожд да му бъдеш и цар - ти, моя поглед сразил. -
      Пастирка малка сега - е сирашкия жребий мой земен,
      стадото мое брои - три само бели кози...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]