Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ВЕЧЕРНИЦА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Вечернице-предвестнице, вечернице-царице,
      кандило пред всевечния иконостас,
      една сълза от Богородичните ресници
      отронена в светия жертвен час
                                    - вечернице-сестрице!

       

      Видя ли ни, когато спря тогава над нивята,
      и чу ли как се врекох негова да съм? -
      Полюшнаха се класовете в пролетния вятър
      и прокънтя в небето първи гръм.

       

      И ето те сега на хоризонта пак изгряла -
      в съдбовните ми дни, ти, неотлъчен знак.
      Изгрей сега, предвестнице - над нашата раздяла,
      над пътя и над бягащия влак...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]