ВЕЧЕРНИЦА

Елисавета Багряна

Вечернице-предвестнице, вечернице-царице,
кандило пред всевечния иконостас,
една сълза от Богородичните ресници
отронена в светия жертвен час
                              - вечернице-сестрице!

 

Видя ли ни, когато спря тогава над нивята,
и чу ли как се врекох негова да съм? -
Полюшнаха се класовете в пролетния вятър
и прокънтя в небето първи гръм.

 

И ето те сега на хоризонта пак изгряла -
в съдбовните ми дни, ти, неотлъчен знак.
Изгрей сега, предвестнице - над нашата раздяла,
над пътя и над бягащия влак...

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи