Дарове съм накътала -
двесте лакти със кенари,
триста лакти чисто бяло:
пъстри кърпи за сватбари,
тънки ризи за роднини,
бохчалъци за най-близки.
На Димитровден замина
пряко Дунав по печалби.
Рече весел - че не иска
да посърна тук от жалби:
за Петровден ще се върне,
да се срещнем живи-зрави,
сватба чутна да направим.
Боже, как да не посърна,
как на вейка да не стана? -
Цяла зима пях на стана,
пя със мене и кросното,
с песни дотъках платното -
а днес плача и го беля.
То се чисти и белее,
аз жълтея и чернея:
ей Петровден до неделя -
ни вест праща, нито иде.
И без него ще се мине.
Сватба чутна ще направя,
цяло село да ме види...
А пък мама ще дарява:
тънки ризи на роднини,
пъстри кърпи - на гробари...
1924
върни се | съдържание | продължи