Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

БЪДНИК

 

Елисавета Багряна

 

 

      1

       

      РАЗТВОРИ СЕ пак, сърце замряло,
      като цвят, разцъфнал в късна есен...
      Мъката, що в тебе се е сбрала,
      може би щe стане малка песен.

       

      Малка, светла коледарска песен,
      дето хлопа с блага вест на прага
      и затопля погледа унесен,
      и на устните усмивка слага.

       

      Може би поне една-едничка
      ще смири тя несмирима рана.
      И тогава ще забравиш всичко,
      и самичко ти ще бъдеш сгряно.

       

       

       

      2

       


      ДУШАТА НЕ СЕ УМОРЯВА да вярва и чака.
      Макар приневолен и приживе сам се оплакал,
      макар от безумства, и чужди и свои, сломен -
      ти чудо не смееш да молиш от бъдния ден,

       

      - народе мой, с малките, пръснати къщици бели,
      затрупани в сняг и от старост се доземи свели,
      народе мой, с тежките стъпки и груби ръце,
      с навъсено чело и тъмно от грижи лице,

       

      през тази нощ, челяд събрал на вечеря оскъдна,
      запалили в огнището пак обичайния бъдник,
      кадиш ти из къщи - трапезата, одъра бял
      и хляба в нощвите, що сам си и жънал, и сял...

       

      И нека те бурите брулят и в шемет уплитат,
      от тях ще излезеш ти още по-твърд и изпитан.
      Спокойно вратата на бъдния ден отвори -
      на свода звездата ти утринна вече гори!

       

       

       

      3

       

      НАКЪДЕТО очи да обърнеш,
      все това е небе притъмняло,
      все това - неизбродното стърнище -
      и над него виелица бяла.

       

      Под сукмана си беден, одърпан
      зъзнеш ти, мъченица-жена,
      изпод черната вързана кърпа
      капят сълзи една по една.

       

      Ще намериш ли нейде защита?
      Кой ще вдигне ръката си пръв?
      Аз не знам, но аз знам, че преситена,
      и земята не ще вече кръв...

       

      А когато отмине бедата
      и повдигнеш ти бодро глава,
      ще запеят след тебе стадата
      и узрелите златни нивя.

       

      И ще види светът тази млада
      тази румено здрава жена,
      за която приготвил бе кладата -
      твоя лик - моя родна страна!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]