ДА МОЖЕ...

Елисавета Багряна

Да може все така, с притиснати чела,
безспирно към безкрая да ни отнася трена,
когато синкав дим се стеле над селата
и къра в топли пари заспива уморен.

 

Да може все така шумът на колелата
да ни унася леко, един на друг склонени,
а вън на пролетта прозирните була
въздушно да обвиват леса раззеленен...

 

Да може все така, в последния ми ден,
да бъдеш ти до мене - любим, другар и брат,
забравила бих аз натрупаните мъки -

 

горчивите утайки, останали у мен
от всичките ми прежни и срещи, и разлъки,
от целия живот на тоя странен свят.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи