Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ДА МОЖЕ...

 

Елисавета Багряна

 

 

      Да може все така, с притиснати чела,
      безспирно към безкрая да ни отнася трена,
      когато синкав дим се стеле над селата
      и къра в топли пари заспива уморен.

       

      Да може все така шумът на колелата
      да ни унася леко, един на друг склонени,
      а вън на пролетта прозирните була
      въздушно да обвиват леса раззеленен...

       

      Да може все така, в последния ми ден,
      да бъдеш ти до мене - любим, другар и брат,
      забравила бих аз натрупаните мъки -

       

      горчивите утайки, останали у мен
      от всичките ми прежни и срещи, и разлъки,
      от целия живот на тоя странен свят.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]