ТЕЖЪК ЧАС

Елисавета Багряна

Един след друг се нижат дните -
един от друг все по-безлюдни, -
и все по-ниско на везните
натегва черното им блюдо.

 

Понякога, но все по-рядко,
проблесне лъч, небето синьо
се отрази в морето гладко
и загори като светиня -
далече - прежната надежда.

 

Но то е миг, и дваж по-черна
над тебе вечерта се свежда,
и по-горчива и безмерна
невярата те обладава.

 

И ти замахваш и прокуждаш
дори и спомена тогава,
и всички вече са ти чужди,
              дори и братът,
              и сестрата...

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи