Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ТЕЖЪК ЧАС

 

Елисавета Багряна

 

 

      Един след друг се нижат дните -
      един от друг все по-безлюдни, -
      и все по-ниско на везните
      натегва черното им блюдо.

       

      Понякога, но все по-рядко,
      проблесне лъч, небето синьо
      се отрази в морето гладко
      и загори като светиня -
      далече - прежната надежда.

       

      Но то е миг, и дваж по-черна
      над тебе вечерта се свежда,
      и по-горчива и безмерна
      невярата те обладава.

       

      И ти замахваш и прокуждаш
      дори и спомена тогава,
      и всички вече са ти чужди,
                    дори и братът,
                    и сестрата...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]