Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СМЪРТ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Каква непоносимо страшна пролет,
      когато вън се птиците прелетни връщат
      и слънце грее, и капчуците ромолят,
      а тук - мъртвец лежи у тебе вкъщи!

       

      Ти чуваш още думите последни
      и още чувствуваш милувката му топла
      и погледа, със който те погледна,
      когато се откъсна сетния му вопъл.

       

      И спомняш колко любещ и отдаден,
      гасеше най-нищожната сълзица твоя,
      а днес ридай, моли, в праха без сили падай -
      лежи, полуусмихнат и спокоен.

       

      И ето, слънцето да угасиш желал би
      и катастрофа мирова да предизвикаш,
      а само се полюшваш в тихи жалби
      и сълзите, пресъхнали, не бликат.

       

      Какво? - Смиреност? Мъдрост? И прозрение?
      Когато сам си труп безжизнен, бездиханен?
      Не крие ли самото примирение
      най-страшното човешко отчаяние?

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]