Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ТИХИЯТ ГЛАС

 

Елисавета Багряна

 

 

      Отделно от моето, твоето време затече.
      По него понесе се твоята ладия бяла.
      А моите кораби спряха недвижни, далече,
      в мъгливата шир, дето фар не е никога пален.

       

      Какво съм за тебе? Какво е любов? И измама?
      Попътния вятър отвя мисълта ти за мене.
      От дните, които над мене стовариха камък,
      ти бягаш, ти дириш утеха, покой, развлечение...

       

      Не те обвинявам. И няма какво да прощавам.
      Аз стигнах до оня велик океан баснословен -
      онуй равнодушие, - дето се всичко удавя:
      всяко вълнение, всяко страдание ново.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]