Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПАРАКЛИС НА ПЪТЯ

 

Елисавета Багряна

 

 

      1

       

      И ЕТО ГИ - просторните морави
      и първите разцъфнали дървета,
      и пролетта, която бях почти забравила,
      и слънцето, което горе свети.

       

      След оня шум и душните вагони -
      струящия се въздух на гората
      и свежите, преплитащи се клони,
      и златната смола, потекла по кората им.

       

      Чия ръка незнайна ме притегли?
      Кой дух добър пред мене вярно мина?
      То беше твоята любов задгробна, негли,
      и образът на свидното ни минало.

       

      И ето тук - на същата тераса -
      дойдох и мълком галя този камък...
      Напразно мислех раната зарасла
      и вярвах във изпепеляващия пламък.

       

       

       

      2

       

      МОЯТ ЧАС тогава не почука,
      не умрях от пламналия стожер.
      Но сега какво да правя тука
      без сърцето си обичащо, о боже?

       

      Бият пак неделните камбани,
      грее слънцето, цъфтят цветята,
      от ветреца леко разлюляни,
      гонят се вълните на нивята...

       

      Аз вървя и гледам, но студено
      и безрадостно мълчи сърцето.
      Образите бягат, отразени
      не в очи, а в стъклени парчета.

       

       

       

      3

       

      СЕГА ЗНАЯ: не греят в небето звездите
      за отмора на нашите погледи влюбени,
      не тъмнее дъбът, не ухаят липите,
      за да можем под тях като в сън да се губим...

       

      Ето, ти си отиде - и аз ще си ида.
      Още някоя пролет и лято, и зима -
      и на двата ни кръста, далечни, невидими,
      имената ни може би няма да има.

       

      А в небето звездите все тъй ще си светят
      и ще тегнат гроздовете зрели наесен,
      а напролет отново ще цъфнат дърветата
      и под тях други двама ще минат унесени.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]