Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ДВОРЕЦ МОНСЕНИГО

 

Елисавета Багряна

 

 

      Потъват в тихите води основите, от влагата зелени,
      и маршът на годините е мраморните стъпала изтрил,
      но името му ще пребъде - сплетено със името на гения,
      тук някога живял и страдал, и се веселил.

       

      Отеквали и глъхнели неравните му стъпки, отразени
      във тези зали мраморни, окичени по стар ломбардски стил,
      и привечер на тесния балкон белеел с гордо примирение,
      към север устремен, изваяният му профил.

       

      А долу са минавали една след друга черните гондоли
      и често се повдигал крайчеца на златотканните реси
      и бяла лилийна ръка проблясвала заголена,

       

      и не една венецианка със златистоогненни коси,
      прекрасна, мамела към приказната нощ загадъчния лорд,
      изгнаника, разочарования Чайлд Харолд.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]