ДВОРЕЦ МОНСЕНИГО

Елисавета Багряна

Потъват в тихите води основите, от влагата зелени,
и маршът на годините е мраморните стъпала изтрил,
но името му ще пребъде - сплетено със името на гения,
тук някога живял и страдал, и се веселил.

 

Отеквали и глъхнели неравните му стъпки, отразени
във тези зали мраморни, окичени по стар ломбардски стил,
и привечер на тесния балкон белеел с гордо примирение,
към север устремен, изваяният му профил.

 

А долу са минавали една след друга черните гондоли
и често се повдигал крайчеца на златотканните реси
и бяла лилийна ръка проблясвала заголена,

 

и не една венецианка със златистоогненни коси,
прекрасна, мамела към приказната нощ загадъчния лорд,
изгнаника, разочарования Чайлд Харолд.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи