Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЗАМИНАВАНЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

      В ушите още оня шум от гълъбите на площада,
      усещам още жегата от стъпалата на „Сан Марко“,
      зениците се свиват още, сякаш загоряла ярко,
      слепи ги в слънчевия блясък пламналата му фасада.

       

      Но влакът вече ме отвлича и ми пее без пощада -
      че цял живот не ще забравя тази пладня странножарка,
      че тя през дни студено-зли като мираж ще ми се мярка,
      че на света такава радост може би веднъж се пада...

       

      А в този час, аз знам, отвъд е нежнорозово морето,
      Венеция трепти, огряла с цветовете на кристала,
      и някъде запял е там един гондолиер несретен.

       

      Но ето края на канала - с тъмна застояла пяна.
      Венеция, в сърцето ми последна обич осияла,
      над твоята лагуна светла пада вечер кадифяна.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]