Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ДЕН УТРЕШЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      1

       

      ПАК ПРИСТЪПЯШ, пак си тук, на прага,
      тайнствена, забулена жена,
      чийто поглед вечността досяга
      и гори с незнайна светлина.

       

      Що покрива твойто покривало,
      що ни сочат твоите ръце?

       

      В щастие и обич засияло,
      жаждано, сънувано лице,
      и извил нагоре в далнината
      под звезди, които в сън горят,
      към разтворените двери на зората,
      нашият безспир възхождащ път?...

       

      Ето, пак, отрудени, грижовни,
      тази вечер ставаме деца -
      вярваме в измамите световни,
      чакаме с разтворени сърца.

       

       

       

      2

       

      КЪМ ТЕБ НЕ СОЧИ пътя ни стрелка, нито компас,
      не води нито праг изтрит, нито врата.
      Къде е твоето начало? Кой е твоят час?
      Дали си бил? Ще дойдеш ли ти пак в света?

       

      Към твоят образ милионите очи са впити
      с молба, закана или ропот мълчалив.
      От тебе чакат: гладният - да го наситиш,
      нещастният - да го направиш ти щастлив.

       

      Дали като безбурен изгрев ще огрееш ти,
      или ще гръмнеш над света като снаряд,
      не знаем, но с надежда в теб сърцето ни тупти -
      ден утрешен, ден чакан - вечно нов и млад!

       

       

       

      3

       

      ТИ НЯМА ДА ИЗГРЕЕШ ГОРЕ сред звездите,
      като светия дух да слезеш над главите ни.
      Ти нямаш име, нямаш облик, място, време,
      неуловимо е развихреното стреме
      на устремената ти колесница огнена.
      И кой - бил верующ, неверник, брат и враг -
      би смял да каже, че в живота си е смогнал
      да стигне или спре неспирния ти бяг?

       

      По този път и нашите бащи са вчера
      вървели с пламъка свещен да те намерят.
      И знаем - няма да изгрееш сред звездите,
      като светия дух да слезеш над главите ни.
      Сами тук долу трябва да те създадем -
      с ръцете си, с духа си, с наша кръв и плът -
      и в твое име да живеем и да мрем,
      но да пробием, бъдеще, за тебе път!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]