Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

НОВА АТЛАНТИДА

 

Елисавета Багряна

 

 

 

                          На Кемал Ататюрк

       

       

       

      Невиждано, странно небе азиатско,
      и ти, вечно слънце на Изтока!
      Мираж ли са сините облаци, плувнали
      в зелено небе над някаква жълта земя?
      Мираж - фантастичният залез,
      разгънал над мен своя веер паунов?

       

      Не, ето градът - Атлантида възкръснала,
      понесла столетия жажда и глад,
      отново родена в пустинните пясъци.
      Дъщеря и царице на степите, Анкара,
      чертаят в нощта твойте хълмове сиви
      силует на огромна двугърба камила,
      за отдих в пустинята легнала.
      Трептят и зоват светлините,
      обсипали твойто седло като бисери...

       

      Но мъртви са старите приказки.
      Харун-Ал-Рашид е в немилост.
      Легендата става живот (да живее животът!),
      живот, изкован с млат и чук!

       

      И там, две очи пронизителни
      не спят, прожектират в безкрайното бъдеще
      лика ти огрян, като фокус събрал
      лъчите на Новия Изток -
      шест огнени лъча, що сочат,
      че слънцето все пак изгрява на изток!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]