ЛАВРИ

Елисавета Багряна

Тук лаврите не са пет-шест изсъхнали листенца,
окичили като на смях челото на поета -
издъхнал мъченически от глад и от несрета -
с недоумение извърнал към света гледеца си.

 

Тук лаврите са пищно зеленеещи дървета,
шумящи весело, люлени леко от ветреца.
Росата утринна им е окъпала венеца
и всеки клон и лист, облян в лъчи, трепти и свети.

 

Шуми, море! Тук есента е сякаш млада пролет
и слънце грее, и животът радостно зове,
и минаретата с протегнати ръце се молят.

 

И вий шумете, живи лаври, росни лесове!
Шумете днес, когато гледам и вървя на воля,
а не - когато вечността вледена ме скове...

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи