Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЛАВРИ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Тук лаврите не са пет-шест изсъхнали листенца,
      окичили като на смях челото на поета -
      издъхнал мъченически от глад и от несрета -
      с недоумение извърнал към света гледеца си.

       

      Тук лаврите са пищно зеленеещи дървета,
      шумящи весело, люлени леко от ветреца.
      Росата утринна им е окъпала венеца
      и всеки клон и лист, облян в лъчи, трепти и свети.

       

      Шуми, море! Тук есента е сякаш млада пролет
      и слънце грее, и животът радостно зове,
      и минаретата с протегнати ръце се молят.

       

      И вий шумете, живи лаври, росни лесове!
      Шумете днес, когато гледам и вървя на воля,
      а не - когато вечността вледена ме скове...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]