Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КОРАБ ОТ ИСПАНИЯ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Ти идеш с кораба могъщо светнал
      на своята любов и всяка
      вълна отново люшва мимолетна
      надежда, що отдавна бе оплакана.

       

      Ти идеш от онези брегове
      далеч на юг, де вечерите падат
      упойно топли, а нощта зове
      към остро тъмна, тровеща наслада;

       

      де кипнали вълни фосфоресцират
      в очите на мъжете и жените,
      и още на арените умират,
      и още в танц и кръв залязват дните.

       

      Ти носиш в свойте глъбини събрани
      съкровищата светли, чудесата,
      отвред при тези скитания странни
      събирани - с очите и душата.

       

      Кому пред погледите вдъхновено
      товара тежък ще разтвориш в дар,
      за да забрави битието бренно
      и стане в миг на вековете цар?

       

      Пред него неусетно ще израснат
      ония здрачни, дивни катедрали,
      де греят чудотворни и прекрасни
      мадони черни в призрачни воали.

       

      Ще се разтворят старите палати,
      инфанти и инфантки де сънуват...
      И бели, омагьосани фрегати
      далече в океана ще отплуват.

       

      И ще разкажеш ти за сарацини
      и римляни, владели и оставили
      великолепните следи старинни
      и своите вековно живи слави.

       

      Едно ти няма да разкажеш само:
      че всички кули, крепости, палати
      и милионни градове и храмове
      е населила - с него - любовта ти...

       

      Че в най-блестящия далечен път
      се чезне пак за близък и огнище.
      И че разкрит е може би светът
      за този,
          който няма никого и нищо.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]