Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СВЕТЛИНА

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Изправена до малката врата
      като огромен знак на удивление
      пред пътя, виещ се в безкрайността,
      пред неизгледното поле зелено -

       

      тополата пронизва небосклона.
      Аз знам - когато в нейното подножие
      отметне сянката една колона
      и слънцето глава зад нея сложи,

       

      тогава там тръбите затръбяват -
      в града и хилядите морни тръгват
      да дирят отдих и забрава,
      умората и грижата изтръгващи.

       

      Тогава ти повдигаш отмалял
      чело от своя труд и в твойта мисъл
      аз оживявам
      пак - и оня бял,
      извиващ път към мене те пониса.

       

      И аз запявам. Искам тоя свят
      с възторжената песен да изпълня.
      Да бъде с нея пътя ти залят,
      като река към мен да носи чълна ти.

       

      Да бъде искам слънце и луна,
      за да изпълвам нощите и дните ти
      с неугасима, жива светлина -
      от дълбините долу - до зенита!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]