Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЛЕТЕН ДЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Денят е дълъг, тих, неизчерпаем -
      като в сърцето ми към тебе обичта,
      като полето, чезнещо в безкрая.

       

      Далеч от грижите и от света,
      сама съм сякаш лес, над който е валяло,
      и езеро, през утрин засияло.

       

      Душата, пълна с мед и аромат,
      като пчела се вечер упоена връща
      и всеки храст и цвят й е познат.

       

      А през деня притихналата къща,
      заспала в мрежата на лятната омара,
      един след друг прозорците разтваря

       

      и диша този лъх неуловим
      на ягоди, на мащерка и на сено,
      за който в градовете се топим.

       

      И аз усещам живото звено
      на обичта в света, обгърнало ни двама
      над всякаква тревога и измама.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]