ЛЕТЕН ДЕН

Елисавета Багряна

Денят е дълъг, тих, неизчерпаем -
като в сърцето ми към тебе обичта,
като полето, чезнещо в безкрая.

 

Далеч от грижите и от света,
сама съм сякаш лес, над който е валяло,
и езеро, през утрин засияло.

 

Душата, пълна с мед и аромат,
като пчела се вечер упоена връща
и всеки храст и цвят й е познат.

 

А през деня притихналата къща,
заспала в мрежата на лятната омара,
един след друг прозорците разтваря

 

и диша този лъх неуловим
на ягоди, на мащерка и на сено,
за който в градовете се топим.

 

И аз усещам живото звено
на обичта в света, обгърнало ни двама
над всякаква тревога и измама.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи