СВЕТЛО ПИЯНСТВО

Монолог-гротеска

Елисавета Багряна

    На Сирак Скитник

 

 

 

Какъв невероятен ден,
каква невероятна дата,
как чудно всичко е край мен!...
Гореща, сладка е мъглата -
като от вряло мляко пара.
Самата кал е сякаш чиста
и мек, и топъл тротоара.
По жиците като мъниста
нанизани врабчета трепкат.
И аз не ходя, а летя
с правоъгълните си подметки,
като че две крилца растат
на моите нозе човешки -
като на древния Меркурий...
Но прави и такива грешки
съдбата, тази стара фурия!

 

А над сърцето, съкаш въглен
тежи и сладко ме гори
от тази сутрин джебът пълен.
Но вие мислите - пари?
Не... две-три златни нейни думи -
единствени на този свят.

 

Не съм пиян, не съм безумен -
от всички днес съм най-богат,
от всички днес съм най-щастлив!
И затова не както вчера
е днес, а - ново и красиво.
Какво, че в стаята треперех
от студ като във мавзолей,
а печката е само паметник
от дни, когато огън тлеел е?
Какво, че в шкафчето врабче
не би намерило парченце
глада си птичи да насити?
О, всичко тук е относително!...

 

Звънят трамваи, тичат хора,
реват, фучат автомобили,
крещи подире ми шофьор:
Пиян ли, глух ли си?

 

- Но, мили,
на този свят, така прекрасен
и всеки ден тъй чудно нов,
кажи, не е ли все едно
от що ще бъдеме прегазени -
от трен, трамвай, автомобил
или - от някоя любов?

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи