Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СВЕТЛО ПИЯНСТВО

 

Монолог-гротеска

 

Елисавета Багряна

 

 

 

          На Сирак Скитник

       

       

       

      Какъв невероятен ден,
      каква невероятна дата,
      как чудно всичко е край мен!...
      Гореща, сладка е мъглата -
      като от вряло мляко пара.
      Самата кал е сякаш чиста
      и мек, и топъл тротоара.
      По жиците като мъниста
      нанизани врабчета трепкат.
      И аз не ходя, а летя
      с правоъгълните си подметки,
      като че две крилца растат
      на моите нозе човешки -
      като на древния Меркурий...
      Но прави и такива грешки
      съдбата, тази стара фурия!

       

      А над сърцето, съкаш въглен
      тежи и сладко ме гори
      от тази сутрин джебът пълен.
      Но вие мислите - пари?
      Не... две-три златни нейни думи -
      единствени на този свят.

       

      Не съм пиян, не съм безумен -
      от всички днес съм най-богат,
      от всички днес съм най-щастлив!
      И затова не както вчера
      е днес, а - ново и красиво.
      Какво, че в стаята треперех
      от студ като във мавзолей,
      а печката е само паметник
      от дни, когато огън тлеел е?
      Какво, че в шкафчето врабче
      не би намерило парченце
      глада си птичи да насити?
      О, всичко тук е относително!...

       

      Звънят трамваи, тичат хора,
      реват, фучат автомобили,
      крещи подире ми шофьор:
      Пиян ли, глух ли си?

       

      - Но, мили,
      на този свят, така прекрасен
      и всеки ден тъй чудно нов,
      кажи, не е ли все едно
      от що ще бъдеме прегазени -
      от трен, трамвай, автомобил
      или - от някоя любов?

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]