„Дайте седем въглена в мангала,
ненапалвани три вощеници,
неначенат хляб на кърпа бяла.
И в зелена пръстена паница
непреливана вода налейте.“ -
И над мене кръстове заплете,
и зачете бавно, полугласно:
„Както огън у водата гасне,
уроките в тебе да угаснат!
Както нямат пламък тези свещи -
с лошите очи да нямаш срещи.
Както този хляб е неначенат -
тъй да си от болест излечена...“
А пък аз си мисля огорчена:
по-добре съвсем да не оздравя,
ако вече няма да го срещам,
ако любовта му ме остави,
ако погледите му горещи
потъмнеят някога за мене -
както тези въглени гасени...
1924
върни се | съдържание | продължи