НОЩИ

Елисавета Багряна

Като в заключени градини
недосегаеми овощия -
тежат, искрят през тези нощи
звездите в небесата сини.

 

Недвижни, сякаш заковани,
стоят рибарските гемии.
Морето с тиха ласка мие
несебърските тъмни рани.

 

И някаква въздишка блика
и лъха рухналите къщи.
И древността те в миг обгръща.
незнайна, тайнствена, велика.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи