Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

РАДИО

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Свирете ми, цигулки, екнали в нощта,
      пей циганино!
      Това сърце невярно, скитнишко, разкъсай
      и тази прокълната черна кръв излей!

       

      Една мелодия -
      и няма вече настояще, минало и бъдеще,
      далечина и близост.

       

      Къде съм аз?
      В безмълвната ли самота на моя тъмен дом,
      където ме раздумват само думите на книгите
      и ме прегръща скърцащият стар диван?

       

      Или на стихналия бряг на Черното море,
      де в сини летни нощи
      звездите падат в ясните очи на този,
      чиито клепки са извити като лъкове нагоре,
      чиито мисли отлетяват като албатроси в бъдещето,
      чието рамо топли моето
      и тръпне под антената на мачтата запяла?

       

      Или в града над бялата река,
      в това ориенталски задимено кафене,
      де предавателя, разпънат на естрадата,
      поглъща тези подлудяващи мелодии
      и ги излива през устите хиляди на апаратите,
      протегнали в нощта към него пипалата си
      от всички краища на земята...

       

      Не съм ли там?
      Не съм ли с онзи, който, седнал сам,
      навел клепачи, тежки щитове над морния му лик,
      като насъне слуша в тоя миг
      и вижда: Черното море и оня чуден бряг,
      на който няма да пристъпи вече неговия крак?

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]