СРЕЩА

Елисавета Багряна

Открих стъпките ти в пясъка и за да стигна по-скоро,
тичах и затъвах до колене, и падах от умора,
а като се изкачих на хълма - извиках удивена,
сякаш пръв път те видях в тази вечер незабвенна.

 

Изпълваше целия хоризонт - тъй голям ми се стори -
стъпил на брега, а косите в облаците горе.
И когато ме съзря и вдигна ръцете си към мене -
искаше да обгърнеш сякаш цялата вселена...

 

Чуй биенето на сърцето ми, виж сълзите в очите,
и знай - никой досега не ме е прегърнал така,
никого до днес и аз не съм прегърнала - така.

 

И ако радостта ми в този миг натегне на везните
и Бог поиска да скъси нишката на дните ми,
като за висша милост - ще простра към него ръка.

 

1926

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи