ХИМН

Елисавета Багряна

Като малка черупка, която не знае де ще я изхвърли вълната разярена,
аз се събудих една сутрина в тази непозната страна -
с носии странни, непонятен език и цветя, които у нас нямат имена.
Но - бурята, която ме изхвърли тука - да бъде благословена!

 

Първий ден край океана - когато, задъхани от пръските на пяната солена
онемяхме от възторг, а фарът от вълноломната стена
освети с първия си лъч нашите омагьосано притиснати лица и рамена
и като звезда за моряците засвятка в далечината стъмена -

 

бъди благословен! Бъди всякога благословен и ти, живот непостижимо велик,
и ти, моя съдба мъдроока, която ме кали с изпитания дългогодишни -
за да ме подготвиш и причастиш с този върховен миг!

 

Да бъдат проклети устните ми и моя вцепеняващ се от агонията език -
ако в смъртния ми час, сред риданията на моите близки, сподавени и лишни -
не благодарят и благославят тези дни всевишни.

 

1936

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи